Българки, наистина ли имате повече права от жените в САЩ?

3,5 милиона жени демонстрираха ден след полагането на клетвата на новоизбрания американски президент Доналд Тръмп. Маршът на жените се разпростря в цяла Америка и дори и в други държави. Броят надхвърли три пъти този на хората, присъствали на самата клетва, но като се има предвид, че във Вашингтон само 5% са гласували за Тръмп и е нормално неговата церемония да е по-малко посещавана.

Въпреки това вицът на деня гласеше: „Къде има повече народ, отколкото на клетвата на Тръмп? На опашката пред женската тоалетна“.

Всъщност Маршът на жените не бе точно Марш против Тръмп, макар че всяка трета излязла жена протестираше срещу неговото изказване „Хванете ги за п….те“. По тази причина и символ на марша бе розовата шапчица, като намек за вагината. Целите на протеста според организаторките бяха доста по-големи от това просто да бъде смъмрен сексисткия език на новия президент. Те поискаха да не се забранява правото на аборт, равни права за жените, хомосексуалните, имигрантите, мюсюлманите. Немалко жени се включиха в протеста, уплашени от плановете му да зачеркне държавната помощ за инвитро, други заради вече осъщественото зачеркване на Обамакеър. Де факто при всичките кусури на здравната реформа на Обама, Тръмп не направи нещо, за да я подобри, а се случи точно обратното – жените с ниски доходи и болни деца остават без подкрепа.

Друг важен момент, който не бива да бъде пропускан е, че в този Марш не се включиха само феминистки, леви или про- демократи – по улиците имаше и много жени и мъже, които са по-скоро с консервативни разбирания, но въпреки това плановете и езикът на Доналд Тръмп не отговарят и на техните схващания за справедливо устройство на обществото.

За България по-интересно е освен да се изброява какъв и защо е бил точно най-големият женски марш в историята на САЩ, да се проследят и реакциите спрямо него. За жалост, те бяха повече от неодобрителни. Веднага бе обявено, че маршът е спонсориран от Сорос и организиран от ислямистка активистка. Една от многобройните организаторки е известната адвокатка за правата на мюсюлманите Линда Сарсур. Веднага бяха извадени нейни реплики в интервюта, в които тя критикува забраната на шариата в 22 щата като доказателство, че тя е ислямистка терористка. Всъщност, Сарсур е известна с борбата си срещу забраната да се строят джамии, която този закон включва. Но дори и да приемем, че възгледите й са твърде крайни, то да се обвинят 3,5 милиона жени с розови шапчици, които поискаха равни права за жените и хомосексуалните, в симпатии с ислямистите, е меко казано абсурдно. Дори и неизкушените от политиката са наясно, че тези две неща напълно си противоречат.

Също така се разискваше надълго и нашироко дали е прилично една от гостенките на протеста – Мадона, да държи реч, в която споменава четири пъти думата „духай“ по адрес на Тръмп. Честно казано, не е.

Повечето жени на Марша не споменаваха и конкурентката на Тръмп – Хилари Клинтън, макар да имаше обвинения, че те са подкокоросани от нея. А повечето плакати бяха в подкрепа на Бърни Сандърс, другият кандидат на демократите, който загуби съревнованието с Хилари. Но да вадим от 3,5 милиона души, излезли по улиците на всички големи градове в САЩ, отделни личности и да приравняваме протеста с тях също би било голяма грешка. Защото Маршът искаше да покаже най-вече едно: американското общество е шарено, състои се от хора с различен цвят на кожата, с различна религия, раса или политически мироглед, и всички те не са съгласни с езика на агресията и обидите, които Тръмп произнесе десетки пъти към жените, имигрантите, хомосексуалните.

Разбира се, най-честото обвинение в българския интернет бе, че тези над три милиона не са дали възможност на новия президент да се докаже с работата си. Всъщност три дни по-късно Тръмп вече е свършил доста неща – отмени споразумението за свободна търговия с тихоокеанските държави, отмени Обамакеър, подписа закона против абортите – не е като да няма още нито един факт. Но тези хора не протестират срещу избора – напълно легален, на новия президент. Те просто показаха, че са там и няма да бъдат пасивни, че гражданите са най-важната власт и президентът трябва да се съобразява с тях.

Възгласите в България, че все пак има достатъчно бели мъже, които знаят какво правят и няма да се поддават на лигави феминистки, са тъжни. Още по-тъжни са подигравките срещу този Марш на немалко български жени, които смятат, че в ХХI век жените имат достатъчно права и е смешно да се протестира с розова шапчица. Дали е така? Често жените с подобно мнение са всъщност бели, добре образовани, с хубав бизнес, живеещи в голям град в България, но аз бих ги попитала няколко неща.

Да, вие не сте онеправдани като 15-годишни ромки, живеещи в гетото и собственост на клана си. Но не е ли редно от привилегированото място в обществото, което смятате, че имате, да се застъпите за тези ромки, например? Или за бежанките с деца в лагери без отопление и училище за децата? А защо не за възрастните бели българки, прекарали целия си живот в работа, които получават 140 лева пенсия? Или вашето равноправие не е тяхно равноправие?

А и чисто егоистично – какви права имате като майки спрямо частния си работодател, който може да заобиколи всеки закон? Съобразено ли е трудовото право с живота ви, ако гледате деца или болни родители – имате ли възможност да работите почасово, да ползвате извънредна отпуска за семейните неотложни нужди?

А и защо да не ви попитам: колко колко плащате за здравето на децата си? Защо България е единствената страна в ЕС, в която лекарствата за деца не се поемат от касата?

И как точно помагате за равноправието с вас на жените с деца с увреждания? Питайте тях имат ли равни права и всичко наред ли е?

Ако не друго, поне идете на техния протест, преди да се присмеете на най-голямото женско протестно движение, на което бяхме свидетели.

Всичко от Лада Серафимова в „Площад Славейков“