Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Българщината – последното времеубежище

Завръщане в миналото с новогодишната програма на БНТ

Орлин Горанов и Румяна Попова изпълняват „Йовано, Йованке“ в „Новогодишна щръклица“ на БНТ. Снимка: Стопкадър от БНТ - Българщината – последното времеубежище

Орлин Горанов и Румяна Попова изпълняват „Йовано, Йованке“ в „Новогодишна щръклица“ на БНТ. Снимка: Стопкадър от БНТ

Възстановка на новогодишна програма от калъпа „Хачо Бояджиев“ предложи БНТ на финала на 2020-а. Сред декор, изваден от нафталина на 80-те, разнородна компания от герои, прочули се в Шоуто на Слави, „Комиците“ и стари новогодишни програми, се опитваше да разсмива с битови, сексистки и расистки шеги. Така БНТ за пръв път след края на социализма у нас би комерсиалните телевизии в това, в което са най-силни – шоутата.

Вижте още: БНТ НАЙ-ГЛЕДАНА В НОВОГОДИШНАТА НОЩ

Сценарият на „Новогодишна щръклица“ (първото от двете празнични шоута на БНТ) беше адаптация на „Сите българи заедно“ – преди години имаше такова предаване по кабелната телевизия „Скат“, ентусиасти виеха хора и вееха националния трибагреник. Днес собственикът на тази телевизия е в коалицията, която управлява страната, а българщината от неговата кабеларка вече е еталон в обществената телевизия. Орлин Горанов излезе в потури, наред с народни певици и техни обезобразени от процедури за разхубавяване колежки от чалгата. Защото и попфолкът надуши новата пазарната тенденция и тръгна да патриотира.

Ретроградно звучаха и скечовете – подигравка с експертните мнения, изхабена до абсурдност шега с професори, които участват в телевизионен дебат, излъчена точно във време, когато имаме особена нужда от уважение към експертите и научната мисъл. Имаше епизод с ловци, които си разменят сексистки смешки от стари вицове, в които насилието над жени беше повод за веселие. БНТ демонстративно показа, че е извън ценностите на нашето време с кратък скеч, в който актриси с боядисани в черно лица или маскирани като азиатки се подиграваха с акцента и външността на други раси.

През ноември директорът на БНТ Емил Кошлуков обяви новата програма за филмопроизводство на обществената телевизия, обяснявайки новата ѝ философия:

„Най-важното в глобалния свят е запазването на идентичността и националната телевизия е призвана да изгражда национално съзнание“;

„Производството на българска култура и български филми са особено важни. За мен това е циментът, който сплотява нацията и изгражда идентичност. Затова сме отделили пари за кино и сме създали тези позиции, най-важната от които е екранизацията на български автори и произведения – класически и съвременни. БНТ трябва да стане дом на българската култура“.

„Новогодишната щръклица“ е първият успешен продукт на тази политика – българщина, опакована в носталгия. Програмата бе като набързо скалъпена екранизация на „Времеубежище“ от Георги Господинов. Писателят пусна новия си роман посред пандемията и в края на 2020-а се оказа най-купуваната книга според статистиката на най-голямата столична книжарница, „Гринуич“. В нея хора с деменция постъпват в клиники за минало, където пресъздават за тях времето от техните спомени. Минало, готово за повторна употреба дори за здрави хора, които имат проблем с настоящето.

Новогодишното времеубежище не само изглежда евтино, цената му – по думите на Кошлуков – също е ниска. Пред „Площад Славейков“ директорът на БНТ съобщи, че четирите часа програма на БНТ за Нова година са стрували 1/6 от стойността на концерта на площада от предишни години. За какво да се харчат пари за скъпи филмови продукции? БНТ пази миналото на склад.

Има още една машина на времето в обществената телевизия, която произвежда носталгия – „БНТ на 60“. В нея се леят разкази за хубавото старо време, където може да видите популярни навремето певици, които да си спомнят за музиканта Сашо Сладура и неговата трагична смърт в социалистическия трудов лагер и после плавно да преминат в темата за празненството в чест на Фидел Кастро и боричканията сред колежките коя да пее пред него.

Ноевият ковчег на Емил Кошлуков е като кадрите от онова време – измамно приятен, уютен, да си спомним за хубавото, докога ще говорим за лошото, ново национално съзнание трябва. И намира добра почва – хора с хроничен копнеж по миналото.

А лошото от онова време ще ни държи още дълго – заради убягващото ни настояще. Днешните мутации на миналото са истинската щръклица, подлудила нашето ежедневие. Затова народът така се е хванал за българщината – тя е единственият начин да се почувства достоен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах