Lora&Sion Paganini Baner

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Българска памет“ защити паметника на Симеон

Монументът на владетеля е въздействащ и създава емоционално присъствие, пишат от фондацията

Автор на проекта за паметник на Симеон Велики е скулпторът Красимир Ангелов. Снимка: Офнюз - „Българска памет“ защити паметника на Симеон

Автор на проекта за паметник на Симеон Велики е скулпторът Красимир Ангелов. Снимка: Офнюз

Фондация „Българска памет“ на Милен Врабевски защити паметника на цар Симеон, който предстои да се издигне по инициатива и със средства на мецената. В писмо до „Площад Славейков“ от организацията посочват, че авторският подход на скулптора Красимир Ангелов отговаря на „несъмнени и доказани в историята на световното изобразително изкуство достойнства“.

„Той е въздействащ, универсален като възприемане, убеждаващ и създава силно емоционално присъствие“, заявяват от „Българска памет“.

Оттам добавят, че реализмът е сериозен художествено-творчески метод, като посочват, че с него си е служил и Димитър Гюдженов, създал познатия днес живописен образ на владетеля, с който често се илюстрират книги и учебници.

„Право на автора е да определи в какъв облик ще бъде представен цар Симеон – пишат от фондацията. – След като този български владетел има много и различни властови превъплъщения, съществуват съответно и различни възможности за интерпретация.“

От „Българска памет“ защитават още и инсигниите и външността на царя, с които той е изобразен от Красимир Ангелов. Те посочват, че скулпторът отговорно се е позовал на изследването на проф. Георги Атанасов в тази област – „Инсигниите на средновековните български владетели“.

Сюжетът на паметника – добавят от фондацията – представлява съвременна авторова интерпретация на личен оловен печат на Симеон с инвокация „Василевс на ромеите“, сечен между 923 и 927 г. На този печат царят се е изобразил с лабарум в дясната ръка, а в лявата – със сфера с кръст, като на изображението се виждат още лорус и корона.

Паметникът на Симеон ще бъде открит на 11 май тази година в двора на частното училище на името на царя. Проектът за изработването на монумента стартира в началото на 2016 г., като идеята и финансирането са на д-р Милен Врабевски, собственик на учебното заведение в кв. Иваняне.

Фигурата от леярски месинг ще е с височина 220 сантиметра, като тя ще стои върху 1,7-метров гранитен постамент. Паметникът е дело освен на скулптора Красимир Ангелов, и на проектантите Мария Гуркова и Росен Гурков.

Предоставяме ви и пълния текст на писмото от Фондация „Българска памет“.

Във връзка с публикация, съдържаща невярна и подвеждаща информация, публикувана в сайта www.ploshtadslaveikov.com на 16.02.2017г., с автор Манол Глишев и заглавие „Простете, може ли порция добър вкус?“, накърняваща авторитета на Фондация Българска Памет и нейния председател д-р Милен Врабевски, публикуваме следното Отворено писмо:

Уважаеми журналисти,

За пореден път в българското медийно пространство се разпространява неточна и некомпетентна информация, свързана с безкористната и родолюбива инициатива – издигането на паметник на цар Симеон Велики.

Нашето мнение е, че целта на тази публикация е да компрометира дейността на д-р Милен Врабевски и да отговори на тенденцията за маргинализиране и опростачване на българското общество чрез умишлени внушения за липсата на достойни примери в нашата история и клиширане на определения като родолюбие и национална идентичност.

Още в представянето на своето мнение г-н Манол Глишев не си е направил труда да провери кои са паметниците на исторически личности, издигнати със средства и по инициатива на д-р Милен Врабевски. До момента това е единствено паметникът на цар Самуил, издигнат в центъра на София, в близост до базиликата „Св. София“, на 8 юни 2015г. Абсолютно невярна е информацията за участие на д-р Врабевски в издигането на паметник на Йоан Срацимир във Видин.

Във връзка с изразеното субективно мнение на г-н Манол Глишев за естетическата стойност на паметника на цар Симеон Велики и определенията като: „еднотипни, застинали фигури с едно и също изражение на лек патриотично-гневен запек, прозиращ бъдещето“ определяме написаното като злословене и израз на некомпетентност по отношение на изобразяване на исторически личности.

При подобно мнение би било редно г-н Глишев да обяви кои според него са критериите за „добър вкус“ и да спомене професионалните си качества, които го поставят в позиция на анализатор. Странно е наистина, в днешно време, при наличие на толкова много и разнообразни художествени стилове, приети от критиката, влезли в историята и теорията на изобразителните изкуства, да се отправят такива емоционални и необосновани обвинения. Правото на защита на авторския подход, използван от скулптора Красимир Ангелов, ни задължава да споменем несъмнени и доказани в историята на световното изобразително изкуство достойнства – той е въздействащ, универсален като възприемане, убеждаващ и създава силно емоционално присъствие. Никой днес не оспорва реалистичния живописен образ на цар Симеон от Димитър Гюдженов, а с него дори често биват илюстрирани исторически книги. Така че нека гледаме на реализма като на сериозен художествено-творчески метод, а не като на „безвкусните бронзови статуетки“. В крайна сметка право на автора е да определи в какъв облик ще бъде представен цар Симеон. След като този български владетел има много и различни властови превъплъщения, съществуват съответно и различни възможности за интерпретация.

Относно оценката на отделните елементи, описани като „театрални корони, скиптри, вежди и кръстове…“, бихме искали да дадем следната информация, която г-н Манол Глишев не е сметнал за необходимо да провери. Що се отнася до инсигниите и външността на цар Симеон Велики, скулпторът Красимир Ангелов се е отнесъл достатъчно отговорно, като се е позовал на задълбоченото изследване в тази област на историка проф. Георги Атанасов в неговия труд ,,Инсигниите на средновековните български владетели“.

В написаното дотук бихме искали да изразим сериозното си безпокойство, свързано с липсата на обективна и отговорна журналистика.

За да спрат своеволните интерпретации, правени от автори с отсъстващи компетенции, по отношение на изобразително изкуство, бихме искали да предоставим следната информация, свързана с паметника на цар Симеон Велики:

През месец май (11 май) 2017г. в двора на ЧСУ „Цар Симеон Велики“ ще бъде открит паметник на един от най-значимите български владетели – цар Симеон Велики.

Проектът за изработването на паметник на цар Симеон Велики стартира в началото на 2016 г. Идеята и финансирането са на д-р Милен Врабевски, собственик на ЧСУ „Цар Симеон Велики“, а монументът ще бъде поставен в двора на училището в кв. Иваняне.

2017 година не е случайно избрана за издигането на паметника. Предстои отбелязването на няколко много важно дати – на 27 май 2017 година се навършват 1090 години от кончината на цар Симеон Велики. На 2 май 2017 година – 1110 години от смъртта на княз Борис I. На 20 август 2017 година отбелязваме 1100 години от битката при Ахелой между българи и византийци и пълната победа на българската армия, предвождана от цар Симеон. Считана е за най-мащабната битка в цялото Средновековие и най-голям разгром на Източната римска империя (Византия) в историята, както и най-голямата военна победа на българската армия в средновековната й история (917 г.). И най-важното: по онова време е Златният век на българската култура, просвета, книжнина.

Сюжетът на паметника представлява съвременна авторова интерпретация на личен оловен печат на цар Симеон с инвокация ,,Василевс на Ромеите“, сечен между 923 и 927 г. На този печат цар Симеон се е изобразил с Лабарум в дясната Ръка, а в лявата – държащ сфера с кръст, като на изображението се виждат още лорус и корона. По времето на царуването на Роман Лакапин Симеон се обявява за Василевс – за това може да се съди от писмата между папа Николай и Роман I, които подробно описват срещата между Симеон Велики и Роман Лакапин пред стените на Константинопол през 924 г.

Паметникът  е проект на авторски колектив:
Красимир Ангелов – скулптор,  проектанти – ланд. арх. Мария Гуркова; ланд. арх. Росен Гурков, и съставлява:
Гранитен постамент с височина 170 см.
Фигурата от леярски месинг с височина 220 см.

С настоящото писмо отправяме апел към всички български медии, които не погазват принципите и нормите на журналистическата етика, държат на истината и обективната гледна точка и не търсят евтини сензации, за да привличат аудитория, да дадат публичност на нашата позиция, защото тя касае правата, достойнството и морала на всеки български гражданин.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg