Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Българската Алафранга или как се създава интелигенция

Произведения на наши художници, учили във Франция, показва НХГ

Димитър Гюдженов „Баща ми (зографът Атанас Гюдженов)“. Снимки: Авторът - Българската Алафранга или как се създава интелигенция

Димитър Гюдженов „Баща ми (зографът Атанас Гюдженов)“. Снимки: Авторът

Как се е създавала интелигенция, можем да видим в Националната художествена галерия – Филиал „Двореца“, където бе открита изложбата „Български художници, следвали и специализирали в Париж (1881-1944)“.

Основен акцент в образователната и културна политика на младата ни държава в периода от Освобождението до Балканската война е изпращането на българи с държавни стипендии да усвояват култура в най-престижните университети и висши училища на Европа. Само през Франция – в Париж, Монпелие и Нанси, преминават и се подготвят около 2300 бъдещи български юристи, медици, дипломати, агрономи…  Сред тях художниците са сравнително малко, защото в този период те са насочвани предимно към академиите във Флоренция, Торино и Мюнхен, но следата, която оставят в българското изобразително изкуство, е огромна.

Произведения на някои от най-значителните художници в новото българско изкуство са наредени в три от салоните на Националната галерия. Подбраните творби са създавани по време или скоро след края на следването или специализацията им във Франция.

В НХГ са представени 82 произведения предимно от собствената им колекция – маслена живопис (70 платна) и скулптура.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН
Андрей Николов, бюст на писателя Стоян Михайловски

Андрей Николов, бюст на писателя Стоян Михайловски

Исторически най-ранните европейски контакти на българското изобразително изкуство датират от 30-те години на XIX век – и те са именно с френския романтизъм, чрез двама анонимни французи, при които Захари Зограф взима уроци в Пловдив. От това време датира и терминът „алафранга“, с който се обозначава европейската мода у нас като цяло – но първоначалното с него се наричат пейзажите, портретите и натюрмортите в нерелигиозната, стенописна декорация.

Първият български художник – френски възпитаник, е Иван Димитров (1850-1944) от Трявна, с него започва и изложбата. Потомък на най-старата зографска школа в България – Тревненската (засвидетелствана още през XVIII век), като дете той учи традиционна иконопис, едва 17-годишен вече е студент в Художествената академия в Букурещ, а между 1881 и 1884-а е стипендиант в Екол де Бо-з-ар, Париж, при един от най-ярките представители на френския академизъм Александър Кабанел.

Иван Димитров, „Детски портрет“

Иван Димитров, „Детски портрет“

Иван Димитров е първият български художник, излагал в Есенния салон (през 1883 и 1884 г.), а през 1885 г. прави и една от първите изложби в София, в сградата на Народното събрание. Благодарение на майсторството си, той става официален портретист на царското семейство, рисува също жанрови сцени, но не скъсва връзките си и с иконописта. Негово дело са иконите в църквата „Св. Кирил и Методий“ в Созопол. В настоящата изложба е представен с детски портрет от 1884 г., портрет на княгиня Клементина (майката на Фердинанд) от 1894 г. и „Натюрморт с фруктиера и плодове“.

Иван Димитров, „Портрет на княгиня Клементина“, 1894

Иван Димитров, „Портрет на княгиня Клементина“, 1894

През 90-те години на ХIX в. в Париж завършват образованието си Цено Тодоров, Андрей Николов, Димо Сотиров и Владимир Димитров. Първите двама са представени с по няколко произведения в изложбата в Националната галерия.

Във френската столица е учил и Никола Танев (1890-1962) – най-последователният импресионист у нас и един от най-обичаните български художници. През 1905-а – на 15 г. – той постъпва в печатарското училище в Ноази льо Гран, Франция, а от 1908 до 1912 г. учи в парижката Академия за декоративни изкуства; записва се и в Екол де Бо-з-ар, посещава ателието на Клод Моне в Живерни. Той е най-богато представен в настоящата изложба – една от малките зали е пълна изцяло с негови платна.

Никола Танев, „Студентската квартира на художника в Париж“ 1905 г.

Никола Танев, студентската квартира на художника в Париж, 1905 г.

Никола Танев

Никола Танев, „Слънчогледи на бял фон“, 1931

Но най-значителен принос за разпространението на френското художествено влияние в България имат професорите в Софийската художествена академия Андрей Николов и Цено Тодоров. Между 20-те и 40-те години сред техните студенти, специализирали в Париж, чиито работи участват в изложбата, са Бенчо Обрешков, Васил Стоилов, Джон Попов, Ненко Балкански, Цветана Щилянова, Васка Емануилова, Любомир Далчев, Иван Фунев… Представени, макар и оскъдно, са и двамата най-тясно свързани с Франция художници от България, участвали в художествената революция от първата половина на ХX в. – Жул Паскин и Жорж Папазов.

Жул Паскин, „Пейзаж“

Жул Паскин, „Пейзаж“

Вера Недкова, „Алафранга“

Вера Недкова, „Алафранга“

Първият вариант на тази изложба се случва по идея на Александрина Исайлова, директор на Франкофонския фестивал в Созопол. Част от картините, участвали там, сега са в експозицията на „Квадрат 500“.

Изложбата „Български художници, следвали и специализирали в Париж (1881-1944)“ ще остане в залите на бившия Царски дворец до 8 май 2016 г.

Любомир Далчев, „Глава на жена“

Любомир Далчев, „Глава на жена“

Георги (Джон) Попов, „Жена с огледало“

Георги (Джон) Попов, „Жена с огледало“

Никола Ганушев,„Портрет“ (фрагмент)

Никола Ганушев,„Портрет“ (фрагмент)

Цветана Щилянова, „Портрет на проф. Стоян Джуджев“

Цветана Щилянова, „Портрет на проф. Стоян Джуджев“

 

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах