Българската култура през 2019-а: повече зрители, повече читатели

С 30% са се увеличили зрителите в българските културни институции, съобщи Боил Банов в отчета си за 2019 г. на заседание днес на Министерския съвет. Министърът на културата оповести, че държавата е дала близо 5 млн. лв. за археология и теренни проучвания, направени са инвестиции в сценичните изкуства, финансирани са ремонтни дейности, международни участия, промени в законопроекти, представена е и десетгодишна Стратегия за развитието на културата.

„Тенденцията е всяка година да има повече зрители и повече приходи. Щом хората имат повече пари за театър, означава, че държавата върви напред“, коментира министърът.

Боил Банов отбеляза, че в момента се работи върху нова методика за финансиране на сценичните изкуства – в изработването ѝ участвали хора от всички заинтересовани страни.

През 2019-а са финансирани близо 150 творчески проекта в областта на музиката и танца за над 1,2 милиона лева. Близо милион са средствата в подкрепа на фестивали, събития, чествания и любителско творчество.

За книги и попълване на библиотечните фондове в страната министерството е осигурило близо 2 милиона лева, вследствие на което над 853 библиотеки са попълнени с нови заглавия.

„Това означава повече четящи хора, повече интерес към книгата и четенето, резултат от което е и подкрепата на издателите, защото вече могат да си позволят да издават не само пазарни заглавия, а и такава с висока художествена и научна стойност“, посочи министърът на културата.

По думите му, през 2019-а е обърнато специално внимание на издаването на нова литература на български автори – 60 издателства са подкрепени със 100 хиляди лева. Българската книга е представена и на международни панаири, за което са осигурени 64 хиляди лева, а с присъединяването към проекта „Традуки“ българските автори и издатели имат повече възможности за участие в европейски проекти.

Министърът отбеляза, че през 2019-а са подкрепени 55 проекта на читалища, библиотеки, общини и организации в сферата на културата на обща стойност 275 хил. лева – за реализиране на изяви в отделните региони на страната, за насърчаване развитието на културни институти по места и разширяването на достъпа до култура. Завишен е стандартът за издръжка на една субсидирана бройка в читалищата и библиотеките, осигурени са и нови субсидирани бройки.

За проучването на над 100 археологически обекта държавата през 2019-а е отделила близо 5 милиона лева. Според Банов консервацията и реставрацията са голямото предизвикателство пред сектора и средствата за това са увеличени с половин милион лева.

„Много са средствата, които и Министерският съвет дава за археология. Пари се дават и от общините. Стотици са обектите, които се разкриват“, каза министърът.

По бюджетна програма „Опазване на недвижимото културно наследство“ са сключени 84 договора на стойност общо 3 535 980 лв., от тези средства са финансирани над 120 археологически обекта, сочи отчетът на Министерство на културата. В областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности са сключени 31 договора на обща стойност от 1 435 980 лв. Финансирани са Ивановските скални църкви, Мадарският конник, Рилската света обител, историко-археологическият резерват „Сборяново“, Националният историко-археологически резерват „Плиска“, Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата и др. Със средства по програма „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ тази година са финансирани на конкурсен принцип общо 59 проекта на стойност 459 473 лв.

През годината са ремонтирани редица сгради в културата, обновена е техника, финансирани са фондове и хранилища на арт институти – училища, театри, опери, музеи, както и материалната база на две от училищата по изкуствата и културата към министерството – във Варна и в Котел.

С над 5 милиона лева от бюджета на МК са вложени в ремонта и модернизирането на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, а също и на Държавен куклен театър – Пловдив, Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен, Драматичен театър – Търговище, Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ в Бургас, Държавен куклен театър в Сливен, Театрално-музикален център в Кърджали, Държавен куклен театър в Стара Загора, Национален учебен комплекс по култура в Горна Баня. В ход е и проект за обновяване на „Дом „Витгенщайн“ във Виена.

През годината е имало сътрудничество между Министерството на културата и световни музеи и международни културни институти, сключени са споразумения с Лувъра и център „Помпиду“ във Франция, с Ермитажа, Третяковската галерия и Държавния исторически музей в Русия, Музея „Гети“ в САЩ и др. Подписани са нови културни спогодби с редица страни. Осъществена е международна дейност по отношение на трафика на културни ценности и за предотвратяване на кражбата, иманярството и прехвърлянето на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане и възстановяване.

Министър Банов отбеляза като успешно участието на България във Венецианското биенале за съвременно изкуство и изтъкна, че е разработен проект за участието на страната ни и в Архитектурното биенале във Венеция през 2022 г.

През 2019-а са разработени и въведени промени в редица закони – Закон за културното наследство, Закон за авторското право и сродните му права, Закон за закрила и развитие на културата и Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.

Министърът на културата съобщи още, че бюджетът за култура за 2020 г. е увеличен с 22 654 300 лв. С 500 000 лв. повече ще бъде финансирането на проекти в Национален фонд „Култура“, а средствата за филмопроизводство се предвижда да бъдат завишени с 1,5 млн. лв.