Българската одисея – баща и син в една лодка

Прилича на история от митовете – баща и син сами в океана в търсене на твърда земя. В забързания си живот често пропускаме да видим дребните чудеса покрай нас, изтекли в потока ежедневни новини. Но пътешествието на Максим и Стефан Иванови не бива да бъде пренебрегнато. То е и геройско, и алегорично, и поучително, и вдъхновяващо – една метафора, въплътена в 8230 километра морски път.

Гребната експедиция „Неверест” – чудесна игра на думи – завърши на 6 октомври благополучно в Барбадос. На 14 юни, точно след края на извънредното положение, свързано с коронавируса, баща и син Иванови потеглиха от пристанище Портимао в Португалия в опит да прекосят Атлантическия океан от Европа до Южна Америка с гребна лодка. Когато тръгват, Максим е само на 16 години. Пътуването не е просто спортен рекорд за него, а истинска инициация – преобразяване на момчето в мъж. Той навършва 17 насред Атлантика.

Бащата и синът освен това поставят две начала – това е първата океанска гребна експедиция, осъществена от българи и първото прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка в сезона на ураганите.

България има традиции в корабоплаването, дори в самотните експедиции на запалени яхтсмени. Приключенецът ветроходец Дончо Папазов още през 80-те прекоси света сам и със съпругата си Юлия. Но постижението на Максим и Стефан е още по-сериозно, защото те са разчитали само на ръцете си в гребната лодка. 105 дни те са сами на лодката, която са построили сами, гребат непрекъснато на смени от по 2 часа. Тръгват към Бразилия, но акостират в Барбадос след точно 4444 морски мили, защото на сушата вилнее вирус, който променя плановете им непрекъснато.

Пътешествието им се удължава с 30 дни повече от предвиденото заради повреди в системите на лодката, заради урагани и тропически бури, заради безветрие, което не им позволява да продължат, дори когато гребат с всичка сила.
А освен като доказателство за силата на човешкия дух, Максим и Стефан имат мисия – тяхното пътуване цели да насочи общественото внимание към нуждата от донорство на органи в България.

Трудно е да се изброят всички дълбоки значения на това уж обикновено, но изключително значимо събитие. Метафоричната му сила трябва да бъде вдъхновение за мнозина. Това не е спортен успех, а човешки героизъм на много нива. Връзката между баща и син, единението с природата, устояването на ураганите, победата и пионерския ентусиазъм на първопроходците… Всичко това надскача дребните ни всекидневни бури в чаша вода. Има хора като Максим и Стефан, за които океанът е просто път към себе си.