Българската връзка на Пиер Карден, която отвори Китай за модата

Диктаторът на световната мода Пиер Карден, който почина вчера на 98-годишна възраст, е свързан и с България.

През 70-те и 80-те години на миналия век артистичното семейство на художника Марин Върбанов и неговата съпруга – китайката Сун Хуай Куей-Върбанова, заминава за Париж по покана на френското Министерство на културата, което предоставя на Върбанов възможността да отвори собствено ателие за съвременни гоблени във френската столица. През 1980 г. Марин Върбанов участва в Панаир на изкуствата и Гран Пале, където се запознава с Пиер Карден.

Вижте още: БЪЛГАРСКИЯТ ХУДОЖНИК, КОЙТО ОСТАВИ ДИРЯ В КИТАЙСКОТО ИЗКУСТВО

Един ден модният дизайнер влиза в ателието на българския художник. Купува шест от творбите му за Центъра си по изкуства на Пето Авеню в Ню Йорк, а по-късно го кани да направи и изложба там. Запознава се и със съпругата му Сун, с която споделя колко му е трудно да пробие в Китай, защото Културната революция е оставила един огромен пазар без отношение към съвременната мода, и китайците все още предпочитат еднотипните полууниформени дрехи.

Сун, дъщеря на аристократична фамилия от Поднебесната империя, използва всичките си контакти в китайската столица. Така успява да оранизира първото чуждестранно модно дефиле в Пекин, при това в самото сърце на столицата – в Забранения град.

Но това не е всичко. Тя става представител на Пиер Карден в азиатската държава и дори отваря версия на прословутия ресторант на дизайнера в Париж – „Максим” – в социалистически Пекин. Докарват мебели от Франция и превръщат западния ресторант в модерен културен център, в който прогресивно настроените китайци, усетили полъха на новите времена, донесени от Дън Сяопин, успяват да вкусят от блясъка на Запада. В „Максим” в Пекин се провеждат концерти, изложби, модни дефилета, именно там посрещат и първите звезди от Европа и САЩ, посетили Китай след Културната революция – Ален Делон, Елизабет Тейлър и други.

Самата Сун носи тоалетите на маестрото и е като жива реклама за стила му с изящната си фигура и аристократично излъчване. За да разшири бизнеса на дизайнера, Сун създава и първата модна агенция, която включва китайски модели за представяне на колекциите на Карден.

Пиер Карден дотолкова разчита на нея, че дори след събитията на площад „Тиенънмън” през 1989 г., когато повечето западни бизнесмени напускат Китай, Карден остава, защото разполага с подкрепата на мадам Сун.

Днес над 100 костюма и аксесоари с марката „Пиер Карден”, принадлежали на мадам Сун, се съхраняват в Музея за изкуство и мода в Хонконг.

Боряна Сун, дъщеря на Марин Върбанов и Сун, публикува в социалните мрежи думи в памет на Пиер Карден, наричайки го „последния император на модата“, както и редки кадри от срещите на родителите си с дизайнера:

Марин Върбанов, Сун и Пиер Карден. Снимка: Личен архив на Боряна Сун