Българската журналистика – лъв в зоопарк

Уважаеми читатели, наблюдавате залеза на професионалните медии в България. С много малко изключения, у нас вече няма журналистика, а бизнес, търговия с информация и влияние.

От Нова телевизия вчера си тръгна Валдес Радев. Вероятно името му не ви говори нищо конкретно, защото не е бил на екран, в телевизията е работил като режисьор, а малцина обръщат внимание на това кой стои зад кадър. Познавате обаче работата му от Фейсбук – Валдес е автор на много от колажите карикатури на Каракачанов с торбичките „Била“. В социалните мрежи споделяха със смях безброй пъти плода на неговото иронично въображение, без да се замислят кой е създателят им. Е, заради чувството си за хумор и гражданската си позиция, която всички споделихме, Валдес Радев днес е безработен.

Същото се случи преди четири години с карикатуриста Чавдар Николов. Договорът му с Нова бе прекратен внезапно заради критични карикатури. Преди половин година Миролюба Бенатова, един от най-известните разследващи журналисти в България, също остана на улицата. Същият процес тече и в БНТ – новият генерален директор прочиства екипа си от неудобни хора. В последните години бяха закривани телевизии, спирани бяха предавания, вестници се отказаха да излизат на хартия, сериозните онлайн медии съществуват на ръба в блатото на безконтролната мрежа, където се конкурират не с равностойни опоненти, а със сайтове еднодневки, пълни с фалшиви и крадени новини.

Журналистиката в България е на командно дишане. Защото журналистите с критично мнение стоят без работа, мълчат оглушително, мерят думите си дори в социалните мрежи или в краен случай карат такси. Карикатуристите оцеляват в издания, чийто достъп до публиката е ограничаван от героите в тях.

Дойдоха времена, в които е почти срамно да кажеш, че си журналист и работиш в голяма медия. Неудобно е някак си да си оцелял в толкова враждебна за безкомпромисния професионализъм среда. Вероятно си правил компромиси, може би си предал принципите си… Изключенията са много малко и ги знаем поименно. Но и за тях часовникът отброява последни минути.

И големият проблем не е за самите журналисти и карикатуристи. Трагедията е за обществото. Вече сме стигнали до началото на края на професионалната журналистика. Ако минем отвъд чертата, за фактите у нас място няма да има. И все пак все още съществуват малки медийни острови на критичното мислене. Но те са като лъвове в зоопарк.

Най-често големите медии уволняват разследващите си журналисти. Безвъзвратно изчезват и журналистите и медиите в културата, а хората от тях поемат по други пътища. Тоест – първо се прощаваме с истината и културата. И ако темата за уволнението на един гласовит човек със сериозна гражданска позиция ви се струва маловажна на фона на рушащата се държава, помислете дали ще има кой  да ви информира утре, че държавата се е сринала. Кой ще се погрижи да разобличи виновните или поне да ви го обясни на картинка, чрез карикатура, докато седите на удобния си стол.

Медия означава „посредник“. Журналистът е призван да посредничи между събитията и хората. Да разяснява какво се е случило, как, къде, кога и защо. Мисията му е подобна на лекарската, само дето професионалният журналист пази здравето на обществото. Профилактира проблемите, като ги огласява и диагностицира. Търси начин за лечението им.

Преди години, когато отговаряше на поредните въпроси за скрити репресии срещу журналисти, премиерът Борисов предложи на тези, на които не им харесва политиката на големите медии, да вземат кредит и да си направят свои вестници, радиа или телевизии. Каза още, че не властта запушва устите на журналистите, а собствениците на медии. Никой не го попита кой дърпа конците на собствениците. Защо един разумен собственик на медия би се отказал от качествената журналистика, ако не е притискан от засегнатите от нея, а може би от държавата?

Повечето зрители и читатели не са наясно как оцелява в днешни условия една медия. Ако не получава пари по европейски програми, ако не разчита на държавно контролирани бизнеси, които да я финансират, единственият начин да печели средства, с които да се издържа, е рекламата. Малкият и беден български пазар обаче не предполага толкова големи рекламни бюджети, че да стигнат за независимите медии. А и те негласно са обявени от „високо място“ за опасни територии.

Парите отиват главно в телевизиите. Телевизиите са стратегически важни за властта и тя отдавна е намерила начин да им сложи юздите. По-малки части се разпределят във вестници и радиостанции, много от които също под контрол.

Едно от най-съществените изисквания, за да получи реклама, е медията да има достатъчно публика. Нали знаете какво се чете най-много днес? Сензации, клюки и конспирации. Сайтовете с фалшиви новини и скандални заглавия имат много повече шанс да получат реклама, отколкото онлайн версията на сериозен вестник например. А в псевдомедийни сайтове не работят журналисти. Там, забили нос в компютрите, седят любители преписвачи, чиято основна задача е да сложат някакви набързо скалъпени думи след задължителните „Шок! Сензация! Бомба!“ в заглавието.

Културата пък може да разчита само на ентусиазъм и заклети почитатели. През последните години поради недостиг на средства загинаха легендарни културни медии. Журналистите, които работеха в тях, вероятно никога няма да рискуват да се захванат отново с толкова неблагодарна и зле платена задача.

Валдес Радев, Миролюба Бенатова, Чавдар Николов, Генка Шикерова, Камен Алипиев, Виктория Бехар и още десетки вече безработни професионални и доказани журналисти са критично важни за оцеляването ни като общество. Тяхното отсъствие е щета за всички нас. Въпросът е защо мнозинството продължава да наблюдава безучастно всичко това?