Българският филм на ужасите

Преди няколко месеца всички се смяхме на циркулиращ из Фейсбук откъс от евтин американски хорър, в който една объркана жена започва да вие като ранено животно, когато научава, че се намира в България. Всъщност, май не е чак толкова смешно. Не е ли точно това най-адекватната реакция на всеки нормален човек при пряк сблъсък с българската действителност? Например в Трън. Както и във всеки малък град, където „по тъмно започва денят и завършва със първа програма…“.

Трън може да е малък, но има големи традиции в борбата за свобода в миналото. Знаете ли например, че Трън въстава и се освобождава от турско робство още през 1830 г.? Наистина за кратко, три седмици по-късно османската власт се разправя жестоко с бунтовниците. Но това е било преди 185 години. А преди една година кметът на Трън блъска с колата си дете. И после цяла година полицията укрива случая с лъжи и заплахи. Докато репортери на Нова тв го изваждат на светло. И сега кметът вече е обвиняем. А полицията?

Но има и по-лошо – никой в града вече не желае да общува с майката на пострадалото дете – кметът им давал работа, а заради нея сега ще го съдят, може би.

Чудя се има ли в Трън държава? Наистина ли сме в ЕС? Върнал ли се е в Трън феодализмът, или никога не си е тръгвал оттам? По-страшна ли е днешната власт от османската? Възможно ли е работата, която може да им осигури кметът, да е по-важна за хората от Трън от живота на децата им? Не знам…

А в това време България протестира: левицата протестира и иска оставка на премиера заради „двете каки в ООН-то“, както вероятно би се изразил той, патрЕотите организират предизборен протест срещу бежанците, а Динко се кани протестно да инсталира нова плоча на Каймак-Чалан.

Това си е готов филм на ужасите!