Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Почина българинът Теодоро Петкоф, емблема във Венецуела

Журналист с леви идеи, враг на съветския модел, критик на Чавес, приятел на Габриел Гарсия Маркес, бягството му от затвора вдъхновило филм

Теодоро Петкоф е роден във Венецуела, но произходът му е от Пазарджишко. - Почина българинът Теодоро Петкоф, емблема във Венецуела

Теодоро Петкоф е роден във Венецуела, но произходът му е от Пазарджишко.

На 86 години почина българинът Теодоро Петкоф, прочут журналист и политик с леви идеи във Венецуела. Новината съобщава основаният от него вестник „Тал Куал“.

Макар не особено известен в България, откъдето е произходът му, Петкоф има статут на икона в Латинска Америка и Венецуела, където всъщност е роден. Убеден комунист, партизанин, отявлен противник на военната диктатура и Уго Чавес, приятел на Габриел Гарсия Маркес (който описва живота му като „изключително интересен“) и вдъхновител на съветски филм.

Произходът му е от Пазарджишко. Неговите баба и дядо, Тодор и Райна, в началото на миналия век са членове на Българската работническа социалдемократическа партия, а баща му Петко е активен участник в септемврийския метеж от 1923 г.

След потушаването на въстанието, организирано от Българската комунистическа партия, Петко бяга към Виена, където поддържа връзка с един от водачите на неуспешния метеж Георги Димитров. След Австрия заминава за Чехословакия, където се запознава с Ида Малец, полска еврейка (по-късно всички нейни близки ще загинат в концлагера „Аушвиц“). Двамата сключват брак и заминават с кораб към Венецуела. На 3 януари 1932 г. в град Бобурес, щата Сулия, се ражда Теодоро Петкоф.

Едва на 17 години той се присъединява към Комунистическата партия на Венецуела. Близо две десетилетия участва в съпротивата – политическа и партизанска – срещу двама военни диктатори, Маркос Перес Хименес и Ромуло Бетанкур. Бунтовническата дейност на Петкоф, тогава известен като Команданте Роберто, води до безпрецедентен случай през 1957 г. Тогава, след като в сражение е убит по-малкият му брат Мирко, хунтата, предвождана от Перес Хименес, обявява прекратяване на огъня за 24 часа, за да може Теодоро да присъства на погребението.

През годините Петкоф завършва бакалавърска степен по икономика от Централния венецуелски университет, където впоследствие преподава 14 години.

Бягства от затвора

По време на военните режими Петкоф е арестуван неколкократно. В два от случаите той успява да избяга от властите, и то по изключително зрелищни начини. Единият път партизанинът се измъква от военната болница в Каракас, като се спуска от седмия етаж с вързани едно за друго одеяла.

Второто бягство става от строго охраняван затвор – непристъпният „Сан Карлос“. Заедно с двама свои съмишленици – Помпейо Маркес и Гилермо Гарсия, Петкоф в продължение на две години копае подземен тунел. Изкопът им, направен сантиметър по сантиметър, се простира на 70 метра. На 5 февруари 1967-а тримата излизат на свобода… в мазето на близка кръчма, осъществявайки едно от най-дръзките бягства от затвора в историята.

Сюжетът вдъхновява съветския филм „Тази сладка дума – свобода!“ на литовския режисьор Етаутас Жалакявичус.

Конфликт с Комунистическата партия,
критики към Уго Чавес

През 1968 г. Теодоро Петкоф осъжда нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Редом до критиките срещу КПСС, той напада и БКП, което впоследствие става причина да се превърна в персона нон грата в страната, откъдето произлиза.

Кандидат-президентският постер на Теодоро Петкоф

Кандидат-президентският постер на Теодоро Петкоф

Няколко години по-късно, приблизително с окончателното падане на военния режим в държавата, Петкоф напуска Комунистическата партия на Венецуела, донякъде и заради позицията спрямо Пражката пролет. През 1971 г. заедно със свои съмишленици дисиденти основава Движение към социализъм, което привлича и други леви, разочаровани от съветския модел.

Чрез Движението Петкоф е избран за сенатор. Години по-късно предстои да се кандидатира и за президент – първо през 1983 г., когато получава 4% от вота; сетне през 1988-а с 3% от гласовете. През 1993 г. съперничи и на Рафаел Калдера, който, след като е избран за държавен глава, го назначава за министър по координирането и планирането. На тази длъжност Петкоф подновява спрения процес на приватизация; ограничава силно държавния контрол в много сфери на икономиката; от негово име Венецуела преговаря с Международния държавен фонд.

Теодоро Петкоф е отявлен противник на Уго Чавес, който според него поставя темелите на нова жестока диктатура. Когато през 1998 г. Движението към комунизъм подкрепя кандидатурата на Чавес за президент, Петкоф напуска в знак на несъгласие.

Журналистика

Скоро Теодоро става един от водачите на опозицията срещу новия държавен глава. Първоначално Петкоф изразява гласа си като директор на венецуелския „Ел Мундо“, а през 2000-а основава свой вестник – „Тал Куал“. В него той публикува остри материали срещу управляващи на Боливарската република, включително и президента, наследник на Чавес, Никола Мадуро. Същевременно, оставайки убеден комунист, Петкоф не пести и упреците си към САЩ, особено към президента Джордж Буш-младши заради агресията срещу Ирак.

Петкоф е носител на журналистическата награда за принос в борбата за демокрация и човешки права „Ортега-и-Гасет“. Той обаче не успява да замине за Мадрид, за да я получи, заради репресиите на режима на Мадуро.

Теодоро Петкоф бе в списъка на 22 журналисти от три опозиционни издания, обвинени от председателя на парламента във Венецуела Диосдадо Кабейо. Поредица от материали в пресата го уличиха в тесни връзки с наркотрафика и го нарекоха един от лидерите на Картела на слънцата. Кабейо обаче посочи, че журналистите са подкопали авторитета му и са уронили доброто му име.

Посещения в България

След Девети у нас, когато Петкоф е партизанин във Венецуела, той неколкократно посещава родината на баща си Петко – и е посрещан като герой. След като напуска Комунистическата партия в края на 60-те обаче, се оказва нежелан в България и властите няколко пъти отказват да го допуснат в страната. Според неофициални данни, през 80-те той все пак е идвал тайно тук, но е отсядал при свои роднини в Пазарджишко.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах