Български критици гласуват в Топ 100 на филмите, режисирани от жени

Божидар Манов и Йоанна Павлова са част от журито, което поставя на първо място „Пианото“ на Джейн Кемпиън

И Ана Пакуин, и Холи Хънтър получават „Оскар“ за ролите си в „Пианото“.  - Български критици гласуват в Топ 100 на филмите, режисирани от жени

И Ана Пакуин, и Холи Хънтър получават „Оскар“ за ролите си в „Пианото“.

Филмовите критици Божидар Манов и Йоанна Павлова са участвали в международно допитване на Би Би Си за класацията Топ 100 с най-добрите филми на всички времена, режисирани от жени. Българите са част от екип от общо 386 киноексперти от 84 държави, който поставя на първо място „Пианото“ на режисьорката Джейн Кемпиън.

Общо 761 филма са предложени, но след изследване на личните класации на всички критици като най-добър е отличен „Пианото“. Божидар Манов, професор в НАТФИЗ, е поставил начело на личния си списък „Клео от 5 до 7“ на Анес Варда, „Пианото“ нарежда на второ място. Йоанна Павлова, студентка, която от години живее във Франция и е основателка на сайта „Festivalists“, смята, че най-достоен е късометражният ням филм от 1946 г. „Ritual in Transfigured Time“, а след него – „Кратка среща“ (1967) на Кира Муратова. „Пианото“ също фигурира в нейния списък, на 8-мо място, а на 9-то е българският „Последната дума“ (1973) на Бинка Желязкова. Манов е споменал Желязкова на 10-то място, но с „А бяхме млади“ от 1961 г.

Когато „Пианото“ излиза през 1993 г., новозеландката Кемпиън пише история, ставайки първата жена носител на „Златна палма“ от фестивала в Кан. Тогава тя си дели престижната награда с китайската драма „Сбогом, спътнице моя“ на Чен Кайге. Победният марш на „Пианото“ продължава с 3 награди „Оскар“ – за сценарий, главна и поддържаща женска роля, както и „Златен глобус“ за главна женска роля.

Действието връща зрителя в XIX в., в едно отдалечено селище в Нова Зеландия. Главната героиня, пианистката от Шотландия Ада Макграт (Холи Хънтър, макар че режисьорката искала за ролята Сигорни Уивър, а по-късно за нея кандидатствала Изабел Юпер), не говори. Тя е продадена от баща си за съпруга на новозеландеца Алистър Стюарт (Сам Нийл). Ада се премества заедно с мъжа си на отдалечения остров с малката си дъщеря Флора (9-годишна Ана Пакуин, която печели „Оскар“ за поддържаща роля) и носи със себе си ценна вещ – едно пиано. Новият ѝ съпруг го дава на приятеля си Джордж Бейнс (Харви Кайтел) и гневната Ада се опитва да се договори с него, за да си върне инструмента. На фона на красиви природни гледки от плажа и гората се развиват романс, ревност, жестокост… Голяма част от историята е разказана с жестове и погледи, което прави този филм особено ценен, отбелязва Би Би Си.

Подгласник на „Пианото“ в общата класация е „Клео от 5 до 7“ (1962) на Анес Варда. На трето място се нарежда артхаус продукцията „Jeanne Dielman, 23 Quai du Commerce, 1080 Bruxelles“ (1975) на Шантал Акерман, следван от „Beau travail“ (1999) на Клер Дени и „Изгубени в превода“ (2003) на София Копола.