Български пробив в Кан! Най-сетне

Българският филм „Посоки” на режисьора Стефан Командарев е в селекцията „Особен поглед“ на международния кинофестивал в Кан (17 – 28 май, 2017). Той е сред филмите в официалната програма на 70-ото юбилейно издание, обявени на 13 април. „Особен поглед“ е втората по важност селекция на фестивала. Това е дълго чаканият пробив на новото българско кино на един от най-авторитетните фестивални екрани, който дава реално самочувствие с присъствието си във фокуса на световното кино.

„Посоки” е четвъртият игрален филм на режисьора Стефан Командарев. Той дебютира през 2000 година с драмата „Пансион за кучета” с участието на Илка Зафирова и Николай Бинев. Много голям национален и международен успех заслужено получи следващият му филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008, по романа на Илия Троянов), който участва на десетки фестивали и достигна до краткия списък (9 филма) в конкуренцията за чуждоезичен „Оскар”. Работата по този проект му отне 7 години, но през тях режисьорът успя да направи два много добри документални филма, които последователно спечелиха Голямата награда „Златна лилия” на международния фестивал goEast във Висбаден: „Хляб над оградата” (2002) и „Азбука на надеждата” (2004). А преди 3 години „Съдилището” (2014) заслужи най-голямото национално отличие „Златна роза”.

„Посоки” е модерно построена съвременна драма, в която разказът е сглобен от шест различни случки в шест софийски таксита в рамките на 24 часа. През това денонощие зрителите ще видят някои от реалните проблеми и дори абсурди на днешната българска действителност. Отделните сюжети са обединени от една смърт, която обаче ще даде шанс за нов живот. Таксиметровите шофьори са водещите персонажи във филма, а те поради естеството на професията си много често са най-достоверните свидетели на всекидневния живот, познават неговите нюанси, включително и от тъмната страна на реалността. За някои от тях се налага да бъдат своеобразни психолози и терапевти, понякога дори спасители, докато други са агресивни в поведението си, а пък трети – жертви на житейските изненади. Всички те са част истинския живот, както и техните разнообразни клиенти. А всички заедно изграждат една пъстра, достоверна, убедителна картина на днешното българско общество. В разказа се редуват както драматични, така и комични епизоди от нощна София.

Добрин Досев в кадър от „Посоки“

Съсценарист на Стефан Командарев е младият и талантлив драматург Симеон Венциславов. Оператор е вече наложилият се с няколко много успешни филма също така млад оператор Веселин Христов („Жажда”, „Пеещите обувки”).

Във филма участват някои от най-популярните и обичани български актьори като Асен Блатечки, Васил Василев – Зуека, Юлиян Вергов, Васил Банов, Ирини Жамбонас, Стефан Денолюбов, Герасим Георгиев – Геро, Иван Бърнев, Стефка Янорова, Николай Урумов и други.

Няма композитор, защото на екрана няма оригинална музика, писана специално за филми, а звучат само мелодии от радиото в такситата.

С „Посоки” българското кино се завръща в официалната програма на Кан след почти 30-годишно отсъствие. Именно в секцията „Особен поглед” сме били представени през 80-те години на миналия век с филмите „Голямото нощно къпане” (1981) на Бинка Желязкова, „Закъде пътувате” (1986) на Рангел Вълчанов и „Време разделно” (1988) на Людмил Стайков. А още по-отдавна сме участвали често в главния конкурс с „Героите на Шипка” (1955, българо-съветска продукция) на Сергей Василиев, „Земя” (1957) на Захари Жандов, „Звезди” (1959) на Конрад Волф, „Последната дума” (1974) на Бинка Желязкова, „Тютюн” (1963) на Никола Корабов и някои други. Имаме и малка „Златна палма” за анимационния филм „Женитба” (1985) на Слав Бакалов и Румен Петков в конкурса за късометражни филми. В различни години наши заглавия са селекционирани в някои от паралелните фестивални програми „Седмица на критиката”, „Петнайсетдневка на режисьорите” и „Студентски филми”.

„Посоки” е тройна копродукция на България, Германия и Македония. Осъществен е с подкрепата на нашия Национален филмов център, БНТ, Регионалния филмов фонд MDM в Германия, Македонската филмова агенция и Европейския филмов фонд Eurimages.