Български роман в традицията на Борхес и Маркес излиза в превод на сръбски

Един от големите съвременни български романи – „Пътуване по посока на сянката“ на Яна Букова – излиза на сръбски език. Преводът е на Ясмина Йованович.

Издателство „Блум“ от Белград, което е включило романа на Букова в каталога си, го представя с истинска възхита:

„Пътуване по посока на сянката“ се смята за истински „борхесов роман“ и една от най-оригиналните книги на съвременната българска литературна сцена. Самото разказване на истории е един от основните мотиви на този роман. Сюжетът се развива през ХІХ век, предимно на Балканите, където тези наративни нишки се преплитат, образувайки сложна и особено оригинална сюжетна мозайка. Съдбата белязва по особен начин главните герои, чиито имена служат за заглавия на всяка глава, а ние проследяваме техните впечатляващи „биографии“ от люлката до гроба. Необичайните животи на Йована, Исмаил Челик, Неделя, Първан Ангелов, Телила, Ян ван Атен, Камена и Утис балансират на тънката граница между измислица и реалност, митология и история, случайност и целесъобразност.
Според критиците Букова е един от най-значимите съвременни български автори. Интелектуално, стилово и концептуално творчеството ѝ наследява традициите на велики автори като Борхес, Маркес, Кафка, нашия Павич, Маргерит Юрсенар и Итало Калвино“.

На корицата на сръбското издание е цитирано изказване на българската литературна критичка Елка Димитрова: „Книгата, която Павич не можа да напише“, а това в сръбския литературен контекст, в който Милорад Павич заема специално място, е висока похвала.

Сравнението с Милорад Павич е голяма похвала в Сърбия. Снимка: Издателство „Блум“

„Пътуване по посока на сянката“ излиза за първи път от издателство „Стигмати“ през 2009 г., а през 2014 г. издателство „Жанет 45“ публикува второто му преработено издание.

Яна Букова е един от значимите български преводачи от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги със съвременна гръцка поезия, както и за първи път на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и „Питийски оди“ от Пиндар.