Български творци и писатели са блокирани в Тел Авив

Български творци, писатели и общественици са блокирани в столицата на Израел след началото на военната офанзива срещу Иран, съобщава БТА. 13-те българи са в Тел Авив във връзка с откриването на десетото издание на Международния фестивал „Българска душа в Святата земя“.

В делегацията са Снежана Галчева – председател на Конфедерацията на българските културни дейци и организации в чужбина, Мира Копаранов – координатор за Канада на Конфедерацията на българските културни дейци и организации в чужбина, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, Анжела Димчева – поетеса и международен секретар на СБП, Димитрина Кюркчиева – водеща на предаването „Артефир“ по Българското национално радио, Екатерина Глухова – поетеса, Драгомир Мирчев – мултижанров творец, както и част от екипа на българския игрален филм „Не затваряй очи“, режисьорът Николай Егерман и сценаристът Мартин Ралчевски. С тях е и изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова.

Според някои от блокираните в Тел Авив българи, напрежението е силно. Те прекарват часове в бомбоубежища и в близост до тях са взривени сгради, разказват членове на делегацията във Фейсбук.

Писателят Мартин Ралчевски, сценарист на „Не затваряй очи“, написа в социалните мрежи:

„Пристигнах в Израел с мисъл за святост, не за страх. С мечта в душата, не с тревога в гърдите. За мен това пътуване не беше просто среща с другите творци от фестивала и не беше само показване на филма „Не Затваряй Очи“. То беше най-вече сбъдване на дълго чакана моя мечта – да докосна Светите земи, да се помоля в Храма на Възкресението, да вървя по стъпките на Господ Иисус Христос. Вярвах, че ще намеря мир. А вместо това, намерих война.

Последните три нощи няма да забравя никога. Сирени разкъсаха тишината. После експлозии. Парчета от ракети падаха в града. Железният купол, толкова често възхваляван като неразрушим, беше пробит. Двама души загинаха и то съвсем близо до мястото, където се намираме. Има много тежко ранени. Смъртта вече не е далечна новина от екрана, но е на една улица разстояние. Чуваш я. Усеща я. Молиш се да не я срещнеш.

Тук сме 13 българи, заклещени в страна, която не можем да напуснем. Летищата са затворени, полети няма. Чакаме и се надяваме на чудо. Казват, че може би ще ни евакуират, но още нищо не е потвърдено.

В такива моменти всичко се преобръща. Нищо вече няма същата стойност. Времето губи смисъл. Денят и нощта се сливат в едно тревожно чакане. Не можем да спим. Всеки шум е потенциална заплаха.

Мислите ми са само с вас, мило мое семейство. Не мога да ви прегърна, но усещам ръцете ви около сърцето си. Спомням си усмивките ви, вечерите у дома, аромата на вечерите… Копнея за гласовете и за лицата ви. Болезнено осъзнавам, че нищо в този свят не е по-ценно от любовта и присъствието ви.

Не е лесно да бъдеш далеч от България в такива моменти. Тя е моята земя, моята любов, сигурност и дом. Никога не съм я ценил толкова, колкото сега, когато е така далеч и недостъпна. България – с нейните зелени хълмове, с тишината на неделния ден, с топлината на обикновеното. Тук, сред взривове и страх, осъзнаваш каква привилегия е да живееш в мир.

Трудно е да описвам тези мои чувства на страх, самота, надежда и болка, всичко в едно. Всички ние тук, 13-те души, сега сме свързани не от родство, а от оцеляване. Молим се. Плачем тихо. Опитваме се да бъдем силни един за друг.

И въпреки всичко вярвам. Вярвам и знам, че Господ ни чува. Вярвам, че семейството ми се моли за мен, както и аз за тях. Вярвам, че някой ден ще се върна. Ще ги прегърна. Ще ви целуна и прегърна всичките! Ще гледам небето от прозореца вкъщи и ще знам, че съм у дома.
Моля се никой да не преживява това, което преживяваме ние тук. Моля се тази война да спре. Защото човешкият живот е крехък. Болката е истинска. А любовта е единственото, което ни крепи, когато всичко останало се руши.

Обичам ви, мили мои от цялото си сърце. Надявам се да се видим скоро. И дано Господ да бъде с всички нас и с всички страдащи и онеправдани хора по света“.