Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Българските бестселъри и Ефектът на Букъра

През 2023 г. родният книжен пазар следва тенденциите на световния с незначителни отклонения

С наградата „Международен Букър“ за „Времеубежище“ Георги Господинов промени пейзажа на българския книжен пазар през 2023 г. - Българските бестселъри и Ефектът на Букъра

С наградата „Международен Букър“ за „Времеубежище“ Георги Господинов промени пейзажа на българския книжен пазар през 2023 г.

Твърде често и някак на ангро се говори за читателския интерес на българите като за нещо регионално специфично, оцветено от интелектуална „българщина“ и изолирано от света. Всъщност прегледът на бестселърите у нас и на Запад показва, че българският книжен пазар се различава слабо от световния, а българите в по-голямата си част четат същото, което четат и връстниците им в световен мащаб.

Големите световни книжни търговци внимателно следят пазара си от години. „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“ анализират книжните продажби в зависимост от възрастовия и социалния таргет. Големите книжни вериги у нас все още не са толкова детайлни, но изследвайки внимателно листите с най-продаваното в България през 2023 г., се откроява същата тенденция – изключителен интерес към приложна психология, сърцераздирателни романи и документални биографии.

2023 г. обаче у нас е малко специфична – най-продаваната книга в почти всички книжарници – офлайн и онлайн, е една – спечелилата „Международен Букър“ „Времеубежище“ на Георги Господинов. В единствената книжна верига, която показва и бройката на продадените екземпляри – „Хеликон“ – през 2023 г. са продадени общо 20 хиляди броя от излязлата през 2020 г. книга (за сравнение – в годината, когато е издадена, общата бройка продадени в „Хеликон“ екземпляри на „Времеубежище“ не достига и 2000). Може да се предполага, че подобно е положението и в „Сиела“, „Озон“, „Хермес“ и др. Несъмнено това е „ефектът на Букъра“ и огромният интерес е събуден от световното признание за българския автор. Прави впечатление, че „Времеубежище“ е на първо място дори в бутиков магазин като „Български книжици“, където читателите търсят обикновено по-специфична литература. Така че Георги Господинов определено промени пейзажа на българския книжен пазар през 2023 г.

„Времеубежище“ е извън тенденциите на книжната търговия и по друга причина – това е единственият художествен роман, влязъл в първата петица на „Хеликон“, „Сиела“, „Гринуич“ и „Озон“. Сред най-продаваните книги у нас водят „Глюкозната революция“ на Джеси Инчауспе, „Атомни навици: минимална промяна, забележителни резултати“ на Джеймс Клиър и „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки. Трите книги са част от наложилия се през последното десетилетие жанр на приложната психология, събудил огромен интерес не само у нас. „Атомни навици“ оглавява тазгодишната класация на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, а „Глюкозната революция“ и „Богат татко, беден татко“ бяха на челните места миналата година. Това очертава още една особеност на българския книжен пазар, която не е свръхспецифична за нас, а е част от „проклятието“ на неанглоезичните нации. Това, което събужда интерес на огромния пазар в САЩ и Великобритания, обикновено идва в България година или две по-късно заради процеса на откупуване на права и превод.

С езика е свързана и още една характерна тенденция, която отличава българския книжен пазар от англоезичния. У нас тийнейджърите, които са основни потребители на високотиражната и изливаща се в огромни количества „йънг адълт“ литература не разчитат на българските издатели за достъп до „своите книги“. От всички тийнейджърски романи, които се продават в „Амазон“ и предизвикват шумен отзвук навън, в България в класациите е отразена само „Четвъртото крило“ на Ребека Ярос. Причината не е в това, че младите хора в България не четат, какъвто може да бъде първосигналният извод. Те четат, но на английски. Четат най-вече на електронни устройства, а не на хартия, а за съжаление у нас пазарът на електронни книги е толкова хилав, че този процес дори не се забелязва. Причината е най-вече в тъжната ни слава на пирати, поради което издателствата трудно продават правата за електронни издания, но и в недостига на визионерство от страна на много родни издателства.

Анализът на българския книжен пазар винаги ще бъде частичен, точно защото различните възрастови групи живеят на различни места в книжната вселена. Книжарниците рядко посрещат клиенти на възраст под 30 години. Поколението, родено след 1995 г., не се товари с хартия и със сигурност предпочита да чете в оригинал.

Все пак един от любимците на учениците от прогимназията – Слави Клашъра – упорито държи място в класацията с „енциклопедичните“ си илюстровани издания, в които са събрани „фактите“, познати от видеоканала му в ютюб. Колкото и да не ни се вярва, Клашъра е звезда и на книжния пазар.

Децата, особено тези в предучилищна възраст, са обект на огромен интерес от страна на издателите. За всички е видима тенденцията да се издава все повече детска литература. По време на книжни изложения дори се създава усещането за някакво състезание кое издателство ще предприеме по-необичаен, естетичен и неочакван подход към децата. Вероятно затова детските книги са неизменна част от класациите Топ 50 на повечето книжни вериги у нас.

Неведнъж е отбелязвано, че българската литература преживява своеобразен ренесанс в последните години и все повече български разкази и романи виждат бял свят, а и се рекламират активно. За съжаление през 2023 г. се откроява (извън феномена „Времеубежище“) само един български роман с потенциал на бестселър. „Рана“ на Захари Карабашлиев, излязъл в самия край на годината, успя да се вмъкне в първата петдесетица във всички класации за продажби само месец след публикуването си. В класацията е намерил място и „Мамник“ на Васил Попов. Другият български автор, който е привякъл повече читатели с книга, излязла миналата година, е Георги Милков с „Истории от ръчния багаж“.

Но пък не затихва за поредна година търсенето на сърцераздирателните „Глина“ и „Сърце“ на Виктория Бешлийска, стискащите за гърлото „Живот в скалите“ на Мария Лалева и историческите фикции на Людмила Филипова за войните на буквите и верите, катализиран от излъчването на едноименен сериал по БНТ през 2023 г.

Киното оказва огромно въздействие върху книжния пазар не само у нас. „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс е на първите места в класациите за продажби точно поради излизането на едноименния филм през 2023 г.

Всъщност, след внимателно взиране в най-продаваното в българските книжарници за 2023 г. могат да бъдат откроени и тенденциите, които ще ръководят книжния пазар през идната година. Вероятно ще продължи бумът на биографичните книги – „Резервният“ на принц Хари, биографиите на Матю Пери и Лили Иванова, „Опенхаймер“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин са сред най-купуваните издания у нас. Издателите със сигурност ще търсят новите Бешлийска, Лалева и Филипова, защото те правят оборот, а и приходите от тях позволяват да се финансира по-малко купувана, но по-качествена българска литература.

В крайна сметка, не бива да забравяме, че бестселърите са лицето, но не и душата на националната литература. Времето отсява по други критерии.

Класациите по продажби на големите вериги
у нас за изминалата година

Топ 100 на книжарници„Сиела“ за 2023 г.

Топ 50 на книжарници „Хеликон“ за 2023 г.

Топ 50 на Книжен център „Гринуич“ за 2023 г.

Топ 50 на онлайн магазина „Озон“ за 2023 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90