Твърде често и някак на ангро се говори за читателския интерес на българите като за нещо регионално специфично, оцветено от интелектуална „българщина“ и изолирано от света. Всъщност прегледът на бестселърите у нас и на Запад показва, че българският книжен пазар се различава слабо от световния, а българите в по-голямата си част четат същото, което четат и връстниците им в световен мащаб.
Големите световни книжни търговци внимателно следят пазара си от години. „Ню Йорк Таймс“ и „Амазон“ анализират книжните продажби в зависимост от възрастовия и социалния таргет. Големите книжни вериги у нас все още не са толкова детайлни, но изследвайки внимателно листите с най-продаваното в България през 2023 г., се откроява същата тенденция – изключителен интерес към приложна психология, сърцераздирателни романи и документални биографии.
2023 г. обаче у нас е малко специфична – най-продаваната книга в почти всички книжарници – офлайн и онлайн, е една – спечелилата „Международен Букър“ „Времеубежище“ на Георги Господинов. В единствената книжна верига, която показва и бройката на продадените екземпляри – „Хеликон“ – през 2023 г. са продадени общо 20 хиляди броя от излязлата през 2020 г. книга (за сравнение – в годината, когато е издадена, общата бройка продадени в „Хеликон“ екземпляри на „Времеубежище“ не достига и 2000). Може да се предполага, че подобно е положението и в „Сиела“, „Озон“, „Хермес“ и др. Несъмнено това е „ефектът на Букъра“ и огромният интерес е събуден от световното признание за българския автор. Прави впечатление, че „Времеубежище“ е на първо място дори в бутиков магазин като „Български книжици“, където читателите търсят обикновено по-специфична литература. Така че Георги Господинов определено промени пейзажа на българския книжен пазар през 2023 г.
„Времеубежище“ е извън тенденциите на книжната търговия и по друга причина – това е единственият художествен роман, влязъл в първата петица на „Хеликон“, „Сиела“, „Гринуич“ и „Озон“. Сред най-продаваните книги у нас водят „Глюкозната революция“ на Джеси Инчауспе, „Атомни навици: минимална промяна, забележителни резултати“ на Джеймс Клиър и „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийосаки. Трите книги са част от наложилия се през последното десетилетие жанр на приложната психология, събудил огромен интерес не само у нас. „Атомни навици“ оглавява тазгодишната класация на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“, а „Глюкозната революция“ и „Богат татко, беден татко“ бяха на челните места миналата година. Това очертава още една особеност на българския книжен пазар, която не е свръхспецифична за нас, а е част от „проклятието“ на неанглоезичните нации. Това, което събужда интерес на огромния пазар в САЩ и Великобритания, обикновено идва в България година или две по-късно заради процеса на откупуване на права и превод.
С езика е свързана и още една характерна тенденция, която отличава българския книжен пазар от англоезичния. У нас тийнейджърите, които са основни потребители на високотиражната и изливаща се в огромни количества „йънг адълт“ литература не разчитат на българските издатели за достъп до „своите книги“. От всички тийнейджърски романи, които се продават в „Амазон“ и предизвикват шумен отзвук навън, в България в класациите е отразена само „Четвъртото крило“ на Ребека Ярос. Причината не е в това, че младите хора в България не четат, какъвто може да бъде първосигналният извод. Те четат, но на английски. Четат най-вече на електронни устройства, а не на хартия, а за съжаление у нас пазарът на електронни книги е толкова хилав, че този процес дори не се забелязва. Причината е най-вече в тъжната ни слава на пирати, поради което издателствата трудно продават правата за електронни издания, но и в недостига на визионерство от страна на много родни издателства.
Анализът на българския книжен пазар винаги ще бъде частичен, точно защото различните възрастови групи живеят на различни места в книжната вселена. Книжарниците рядко посрещат клиенти на възраст под 30 години. Поколението, родено след 1995 г., не се товари с хартия и със сигурност предпочита да чете в оригинал.
Все пак един от любимците на учениците от прогимназията – Слави Клашъра – упорито държи място в класацията с „енциклопедичните“ си илюстровани издания, в които са събрани „фактите“, познати от видеоканала му в ютюб. Колкото и да не ни се вярва, Клашъра е звезда и на книжния пазар.
Децата, особено тези в предучилищна възраст, са обект на огромен интерес от страна на издателите. За всички е видима тенденцията да се издава все повече детска литература. По време на книжни изложения дори се създава усещането за някакво състезание кое издателство ще предприеме по-необичаен, естетичен и неочакван подход към децата. Вероятно затова детските книги са неизменна част от класациите Топ 50 на повечето книжни вериги у нас.
Неведнъж е отбелязвано, че българската литература преживява своеобразен ренесанс в последните години и все повече български разкази и романи виждат бял свят, а и се рекламират активно. За съжаление през 2023 г. се откроява (извън феномена „Времеубежище“) само един български роман с потенциал на бестселър. „Рана“ на Захари Карабашлиев, излязъл в самия край на годината, успя да се вмъкне в първата петдесетица във всички класации за продажби само месец след публикуването си. В класацията е намерил място и „Мамник“ на Васил Попов. Другият български автор, който е привякъл повече читатели с книга, излязла миналата година, е Георги Милков с „Истории от ръчния багаж“.
Но пък не затихва за поредна година търсенето на сърцераздирателните „Глина“ и „Сърце“ на Виктория Бешлийска, стискащите за гърлото „Живот в скалите“ на Мария Лалева и историческите фикции на Людмила Филипова за войните на буквите и верите, катализиран от излъчването на едноименен сериал по БНТ през 2023 г.
Киното оказва огромно въздействие върху книжния пазар не само у нас. „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс е на първите места в класациите за продажби точно поради излизането на едноименния филм през 2023 г.
Всъщност, след внимателно взиране в най-продаваното в българските книжарници за 2023 г. могат да бъдат откроени и тенденциите, които ще ръководят книжния пазар през идната година. Вероятно ще продължи бумът на биографичните книги – „Резервният“ на принц Хари, биографиите на Матю Пери и Лили Иванова, „Опенхаймер“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин са сред най-купуваните издания у нас. Издателите със сигурност ще търсят новите Бешлийска, Лалева и Филипова, защото те правят оборот, а и приходите от тях позволяват да се финансира по-малко купувана, но по-качествена българска литература.
В крайна сметка, не бива да забравяме, че бестселърите са лицето, но не и душата на националната литература. Времето отсява по други критерии.
Класациите по продажби на големите вериги
у нас за изминалата година
Топ 100 на книжарници„Сиела“ за 2023 г.
Топ 50 на книжарници „Хеликон“ за 2023 г.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение