Българските традиции и обичаи в клопката на незнание и популизъм

Изкривяват ли се традиционните обреди през призмата на популизъм и незнание ще разсъждава изложбата „Влачугане“ в галерия „Топлоцентрала-Куб“. Експозицията на Мартина Вачева изследва традиционните ритуали, преобразени в ново културно явление, отразяващо често магическото мислене и липсата на знания, популисткото глобално движение и псевдопатриотизма в България.

В изложбата са включени скулптури, картини и инсталации, включително произведенията „Мълчана вода“, „Мъжко хоро“, „Влачугар“ и „Момини сълзи“, замислени като цикъл от творби, чрез които авторката съпоставя минало и настояще, символ и съвременен продукт.

Голямо внимание се обръща на т. нар. „Мълчана вода“, зимен обред, вдъхновен от Водици. Ако в миналото се е вярвало, че водата има магически способности, днес съвременната фантазия, поради липса на знания, е създала масов продукт, наподобяващ магия или т. нар. „мълчана вода“.

Детайл от „Влачугар“. Снимка: Мич Брезунек

Мартина Вачева подготвя изложбата в продължение на 2 години, навлизайки постепенно в дълбокия образен свят на традиционните ритуали и тяхното преобразяване в съвременността. Заглавието „Влачугане“ идва от глагола „влача“ – дума, с която в традицията се означава първоначалния насилствен акт на покръстване, а впоследствие измиване, изкъпване, потапяне против волята на човека. Изборът на заглавие насочва посетителите към принудителните практики в миналото, регламентирана и позволена в рамките на ритуала. Такъв е примерът с краденето на мома. Дали принудата означава възстановяване на реда или то е свързано с нова, чудовищна йерархия, с догматизма на традицията и нейното репродуциране, е един от големите въпроси, които изложбата поставя пред публиката.

„Внимание, абитуриенти! Аз ще стана тарикат, аз ще стана милионер, аз ще бъда мафиот“, гласи посланието в детайл от „Банкетът на поганците“. Снимка: Мич Брезунек

Посетителите могат да се запознаят и с триптиха „Мъжко хоро“, който изобразява реалистична сцена от прословутото „мъжко хоро”, случващо се по всички краища в България на 6 януари.

„Според изследователи на българската етнография, Йордановден от много години се свързва с масовото къпане заради хвърляне на кръст във водата, който да бъде изваден – споделя авторката. – По темата обаче не се споменава изпълнение на народен танц. Празникът със сигурност е лишен от християнската си идентичност и се е превърнал в метафора за състоянието на българското общество в XXI век и не само.“

В нейния прочит „българската псевдомъжественост/патриотичност“ е поставена в контекста на глобални популистки движения.

Изразните средства на Вачева са описвани от кураторката Владия Михайлова като „богати, иронично гротескови, донякъде наивистични, но и дълбоко аналитични“. С тях авторката разкрива стереотипите и техните корени далеч назад във времето, допълва Михайлова:

„С умението да говори едновременно през плътна, наситена живопис и през детайлно вглеждане в символика, текст и персонажи, авторката ни представя множество микросюжети и ярки типажи, които присъстват в съвременното българско общество.“

Изложбата може да бъде посетена до 7 април.

Друг детайл от „Банкетът на поганците“. Снимка: Мич Брезунек