POTO

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Българските женски гласове в звук и светлина

Фасадите на знакови столични сгради - платна за мултимедиен спектакъл със Соня Йончева, Александрина Пендачанска, Нина Николина...

Образът на оперната певица Александрина Пендачанска е част от проекта „Женските гласове на България“. - Българските женски гласове в звук и светлина

Образът на оперната певица Александрина Пендачанска е част от проекта „Женските гласове на България“.

Кадри със Соня Йончева, която загрява в гримьорната си в Метрополитън опера с българска фолклорна песен преди да излезе пред публиката като Тоска… Това е част от мултимедийния арт проект „Женските гласове на България“, който излезе на открито и плъзна по фасадите на столичните сгради. Той съчетава гласове и изображения в опит да представи най-доброто от историята на българските гласове – Йончева, Александрина Пендачанска, Нина Николина, „Пендара етно проджект“, „Магическите гласове на България“… на фона на стари български майстори.

На 22 юни фасадата на Софийска градска художествена галерия „оживя“ в звук и светлина, кадри от проекта се излъчиха и по стените на Националната галерия. На 26 юни Националният етнографски музей отвън се превръща в платно за сцени от филмите „Аватар“ и „Гатака“, а вътре същия ден се открива изложбата „Времена и хора – живите традиции на България“. След видеоматериала, прожектиран на фасадата на музея, вечерта ще завърши с изпълнения на живо.

Аудиовизуалният проект „Женските гласове на България“, показван още по стените в Страсбург и Берлин, разказва историята на българския глас, пътя му от селски полета и седянки до съвременната филмова музика за световни блокбъстъри и новия ѝ прочит, в който белкантото се смесва със съвременни жанрове. Идеята е взаимствана от подобни проекти, реализирани в Рим, Париж, Токио и Ню Йорк – аудиовизуалните инсталации там често се поставят в градската среда.

Режисурата на мултимедийния материал е на Ема Константинова, звукът е обработен от Калин Вельов, продуцент е Любомира Костова, а идеята е на Георги Тошев. Шест месеца са минали, докато спектакълът придобие завършен вид. Изследователската работа включва откриването на забравени мелодии от българския фолклор и търсенето на образци на съвременното българско изкуство в различни области – кино, изобразително, танцово и певческо изкуство, които най-добре „акомпанират“ на българския женски глас.

„Идеята е местата, на които се представя проектът, да са оживени, за да акумулират по-голям интерес. Те се пазят в тайна, за да предизвикат изненада у минаващите, да се заслушат и загледат, да спрат или да продължат по пътя си. За нас е важен мигновеният ефект, спонтанната реакция на забързания градски човек и неговата емоционална връзка с българската музикална култура”, казва Любомира Костова.

Проектът е част от Културната програма на Българското председателство и от културната програма на международния дигитален фестивал „Webit“. Организира се с подкрепата на Столична Община.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90