Българският чех Иван Мърквичка с изложба в Прага

160-ата годишнина от рождението на Мърквичка ще бъде отбелязана с изложба на по-малко известните картини на живописеца в Българския културен институт в Прага от 4 до 30 ноември. Експозицията „Българският чех” включва и снимки на майстора, негови писма и бележки, така че публиката да се доближи максимално близо до идеите, епохата и вкуса му.

Иван или Ян-Вацлав Мърквичка (1856-1938) е един от многото австро-унгарски поданици, заминали за нова България след Освобождението. Двойната монархия насърчава своите инженери, търговци и архитекти (а явно и художниците) да откриват за себе си Балканите. Хабсбургското правителство се надява чрез тях да засили влиянието си в София и Пловдив, тогава областна столица на Източна Румелия. Чешкият живописец има и свои идеи по въпроса – приключение в екзотичния Изток, среща с братя-славяни, излизащи за първи път под светлината на съвременната цивилизация… романтизмът и оптимизмът на деветнайсети век са част от мотивацията на всички западни и руски авантюристи, дошли у нас след 1878.

Той става българин. Като толкова много пътешественици, Мърквичка се влюбва в страната на своите надежди и остава в България десетилетия наред. Рисува много и се вдъхновява от българския живот, какъвто вижда из цялата страна. Илюстрира „Под игото”. Става един от авторите на държавния герб и директор на Художествената академия. В буквален смисъл Ян (Иван) Мърквичка е един от строителите на съвременна България, а същевременно са му спестени поне част от разочарованията на сънародника му Константин Иречек. Изкуството се оказва доста по-щастлива сфера на човешката дейност от политиката.

Едва в края на живота си той се връща в Чехия, за да умре на родна земя. Светът вече не е този от La belle époque: младата чехословашка република на Масарик ще бъде разделена на късове от нацистите, а царство България едновременно се надява на национално обединение и се бои от сгъстяващите се над Европа облаци. Но повечето от работите на Мърквичка показват цветната страна на живота – лицата и носиите на нашите прадядовци и прабаби.

Софийската градска художествена галерия, българската Национална галерия, чешката Народна галерия и Западночешката галерия в Пилзен събират своите колекции, за да отдадат почит на бохемския живописец, превърнал се в един от най-важните академични художници на модерната балканска нация. Част от документите и снимките на Мърквичка се съхраняват в Държавния архив в София и също ще присъстват в изложбата.

Вижте още: КАК БЪЛГАРСКИТЕ ХУДОЖНИЦИ СЕ ОПИТАХА ДА НАСТИГНАТ ЕВРОПА