Идеята за България като люлка на всички цивилизации, която така радва домораслото патриотарство, в последно време има ново проявление. Упорито се разпространява „теорията“, че българският език е родоначалник на всички други езици, а българската азбука е едва ли не първото писмо в света.
Тази смехотворна и абсолютно неосноваваща се на езикознанието „теория“ се приписва на Николай Мар, руски езиковед от 30-те години на миналия век. Ентусиастите „езикознайци“ твърдят, че Мар е бил единственият човек в света, който „знаел всички 184 световни езика“. Всъщност, в света има между 6 и 7 хиляди езика, като 225 от тях са разпространени в Европа.
Николай Мар, който е по-известен като абхазовед – цялата му кариера тръгва от Прикавказието – никога не е твърдял, че „българският език е в основата на всички световни езици“. Неговата теория дори е, че няма език-родоначалник – напротив, смята, че всички езици са се сформирали поотделно, после са започнали да се обединяват, а някой ден ще се съединят изцяло в един общ „комунистически език“.
Лингвистичната наука е категорична – всички индоевропейски езици са се родили от един общ праиндоевропейски език, а впоследствие са натрупали разлики и са започнали да се разделят. Мар отрича това яростно. Той настоява, че развитието на езика върви от множество към единство. Това той нарича „езикова революция“. Според него руският и украинският език например не са родствени, а са започнали да си приличат по-късно. Така той създава „яфетската теория“ за езиците, която е псевдонаучна и политически удобна за времето на сталинизма от 30-те години. Течението, основано от Мар, се сдобива с името „маризъм“. Тогава се ражда и каламбур в научните среди: „марксизъм-маризъм-маразъм“.
Мар смята, че два езика могат да се смесят и да родят съвършено нов език. Дава пример с френския, който според него е „смесен латино-яфетски“. Тази тенденция била световна, казва той, и ще доведе до създаване на световен език, различен от всички досегашни, на който ще говори цялото комунистическо човечество. При това този език, твърди Мар, „няма да има звуков характер“.
Според Мар звуковата реч възникнала в праисторическата епоха сред жреците и магьосниците и първоначално била средство за класова борба. Първобитните хора използвали четири звукови единици – сричките САЛ, БЕР, ЙОН и РОШ. Това били „работнически викове“. Постепенно те се комбинирали и така се родили езиците, които се развивали напълно отделно при „първобитните народи“, но с еднакви закони на граматиката и фонетиката. Мар твърдял, че нивото на развитие на езика отговаря на нивото на развитие на социално-икономическото състояние на народа, който го говори.
Николай Яковлевич Мар е роден на 25 декември 1864 г. в грузинския град Кутаис. Баща му е шотландец – Джейкъб Монтегю-Мар, а майка му – грузинка, Агафия Магулария. Разликата във възрастта между родителите му била 60 години. 80-годишният шотландец се оженил за 20-годишната красавица и дори не говорели един език. Той не знаел грузински, а тя – английски. В такава странна езикова среда се ражда и бъдещият „академик Мар“. Николай Мар смята грузинския за свой роден език, макар да е с британско поданство. Имал дарба за усвояване на езици, но на въпрос в най-силните му години колко езика знае, отговаря: „Владея три езика, с останалите работя“.
През 30-те години на ХХ век Сталин открито и настойчиво подкрепя теориите на Мар. Той ги защитава и в изказването си на XVI конгрес на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките през 1930 г.
През 1950 г. обаче Сталин решава да докаже самия себе си като езиковед и публикува статията „Марксизмът и въпросите на езикознанието“, в която категорично отрича теориите на Мар.
Въпреки твърденията на конспиролозите, които твърдят, че Мар е „боготворял“ българския език, трудовете му не са изгорени, скрити и засекретени. Те просто не се изучават, а след смъртта на Сталин някои от изследванията му, свързани с кавказките езици и култура, са включени отново в учебните програми. Езиковедските му псевдонаучни теории обаче са категорично отречени от световната наука.
Няма доказателства Мар да е владеел изобщо български език.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение