Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Антихристи

На Хелоуин отвратеният българин настоява децата да са патриоти, и ако ще се маскират на нещо, то трябва да е на граф Игнатиев, а не на граф Дракула

 - Антихристи

Тази година българският Фейсбук се опита да слее два празника в едно, само и само свирепо да отрече любимия на децата Хелоуин. За мразещите нямаше никакво значение, че не са на една и съща дата. Без значение беше и че Хелоуин не е американски празник, а ирландски. И настана лов на вещици под предлог, че който разрешава на детето си да се маскира, не е патриот. Понесе се пълен с гняв и отчаяние вопъл:

„Родоотстъпници, американците някога ще празнуват ли Сирни Заговезни?!??“.

Вопълът за Сирни Заговезни дойде след дни изпълнени с гняв и слюнки срещу иначе напълно противния шоумен, позволил си да има безплатен концерт на личния Орлов мост на демократите. А орлите безразлично гледаха пикаещите по чуждите дворове, както и обичайната бедно изглеждаща тълпа на попфолк концертите.

Отвращението на едни българи към други нараства всеки ден. Скоро би трябвало в България да е останал един-единствен самотен и отвратителен българин, напуснат от готините. Сам в отвратителната си държава. Колкото и да е отвратително според един куп хора да се живее тук, отвратени и отвратителни продължават да съжителстват заедно в брак по сметка, която не излиза за никого. И така отвратителното съжителство се превръща в типичен дългогодишен брак. Любовта е труп. Затиснат от авто-насилието да търпиш другия, си си свикнал до такава степен с отвратителността му, че идеята да останеш сам с личната си отвратителност, е доста по-плашеща. Последният отвратителен българин в България е много самотно същество.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

А нещата са и не са отвратителни. След това изречение веднага виждам отвратените от мен, които не понасят да се говори каквото и да било не-отвратително за България. С тях човек трябва да е търпелив като с малко дете, което се тръшка истерично, или поне като с човек с психическо заболяване. И двата случая изискват обяснение с клинично спокоен тон, че Хелоуин и Денят на народните будители не са на една дата. Това, разбира се, е отвратителна новина за отвратения от американската конспирация. Ако Хелоуин беше древно-съветски празник и децата се маскираха като чичко Путин, отвратените щяха да искат това да е и Денят на будителите, защото Путин за тях е народен будител. Той е добрият голям брат, който винаги ни е защитавал от гадните американци. Обаче поне веднъж можем да имаме два празника един след друг, без да доказваме кръвна връзка с руснаци или англо-саксонци. Просто да пуснем децата да събират лакомства, без да се налага да са маскирани като Ботев, Левски или Иван Вазов. Но представата за справедливост на отвратения настоява децата да са патриоти, и ако ще се маскират на нещо, то трябва да е на граф Игнатиев, а не на граф Дракула.

Борещият се с бликащото от всички страни отвращение недоумява защо децата трябва да са потърпевши от самоомразата на отвратените българи. Но професионално отвратения има нужда само от лоши новини, доказващи отвратителната му житейска платформа.
И отвратените сляха Хелоуин с Деня на народните будители, с Деня на славянската писменост, с Деня на Освобождението и с всички останали Дни, които в параноичния им свят доказват, че американците са завоеватели, руснаците наши кръвни братя, а Путин – освободител и благодетел на българския народ.

Отвращението е и страшен активист, който държи да зарази всички със себе си, настоявайки, че в България сега няма будители. Крещи от Фейсбук, че ТУК БУДИТЕЛИ НЯМА! А това е зловредна лъжа, по-опасна от всички Хелоуини на света. Защото я чуват и най-младите, които не познават Злото. Заобиколени от неуморната среда на професионално отвратените, те постепенно също се превръщат в професионално отвратени. И така България е в Параграф 22, в който борбата с отвращението перверзно се оказва будителство.

ТО е най-ужасният паяк, най-лепкавата мрежа, най-кръвопиещия Дракула, най-лошата Круела де Вил, най-брадавичестата вещица. И не защото няма поводи за НЕГО, а защото като всичко страшно на света, ТО е задънена улица и място, от което няма връщане. В него има само омраза, хранеща се от самоомраза. ТО е анти-будителят и антихрист, живеещ в душата на твърде много българи.

В тези смутни дни, в които трябва да избереш кой страх е по-подходящ за теб, човек има нужда от личните си будители. Тя откри пред мен красотата на буквите, после на думите, а после на изреченията, създаващи плодородна градина от мисли и усещания, заради които си заслужава да си жив. Пък макар и заобиколен от отвратени хора. Учителката ми от началното училище. Няма да напиша името й, за да не я притеснявам. На този ден и на всички останали тя е задъхана от вълнение и любов. Разказва ми гордо как ние, учениците й, й се обаждаме от цял свят. Как е била учителка 37 години, как са идвали от цялата страна на откритите й уроци, защото е една от най-добрите учителки в България. Как са я канили три пъти да стане член на БКП и е отказвала. Как училището, за което е дала всичко от себе си, попаднало в ръцете на партийци и те са разрушили много неща. И започва гласът й да трепери, преди да се разплаче, повтаряйки:

„Обичам те, обичам те, обичам те…“.

И аз й казвам, че я обичам, но нейното „обичам те“ винаги е по-силно от моето, и е пълно с тази страст и отдаденост, с която тя присъства в сърцето ми завинаги. В разговорите ни споделя и дълбокото си огорчение, но никога с отвращение, никога с омраза, никога със зло, а с тъга и мъка. Тази мъка е разбиваща. Винаги предлагам да помагам, напомням, че когато и ако има нужда от нещо, аз съм насреща – но тя и дума не дава да се чуе за помощ. Тя е добре. А само ние, целият български народ, знаем колко е добре. Колко добре може да бъде една пенсионирана българска учителка?!

Вместо да се чудите от какво да се страхувате, прочетете „Антихрист“ на Емилиян Станев и сверете страховете си с високата българска литература. Хелоуин е нищо в сравнение с тази книга, защото тя плаши с нас самите. И има защо. Пакост или лакомство?! Предимно отвращение. Това е българският Хелоуин.


Всичко от Милена Фучеджиева в „Площад Славейков“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах