Проектът „Съседите“, който ще представи страната ни на Венецианското биенале тази година, е знак, че България най-сетне се отърсва от миналото си на лоялен сателит на Москва, се казва в обширен текст на „Гардиън“. Негова авторка е Кейт Конъли, която е била в страната ни и е провела интервю с д-р Лилия Топузова, автор на проекта редом с Красимира Буцева и Джулиан Шехирян. Повод за статията е „Съседите“, но инсталацията дава поле за широка дискусия за наследството на миналото и нуждата от справедливост.
Пред престижното британско издание Топузова обяснява идеята на „Съседите“ като опит да даде гласност на политическите затворници в България. В основата на инсталацията стоят три стаи, реконструирани домове на репресирани от режима. Първата играе ролята на всекидневна, в която се прожектират картини и звуци от лагерите в Ловеч и Белене. Втората е за хора, които говорят с недомлъвки или не са готови да говорят. Там звуците са по-абстрактни. В третата стая – кухнята, всички мебели са боядисани в бяло, говор няма, абсолютно всичко е сведено до абстракция и звук. Тя е за хората, които не са имали възможност да говорят – починали или лишени от спомени. Куратор на проекта е Васил Владимиров.
Политическите затворници, представени в „Съседите“, страдат и до днес, вярва Топузова и обяснява: не само са били преследвани, понякога заради маловажни „прегрешения“ като танцуване на суинг или обличане със западни дрехи, но и защото днес стават повторни жертви на „широко разпространената колебливост на България да се противопостави на миналото си“, пише Кейт Конъли.
„Съседите“ се възприемакато отдавна закъснял отпор срещу забравата, начело на който стоят хора от ново поколение.
„Някои виждат в това добър знак, че културата на паметта в може би най-верния на Москва съветски сателит най-сетне се променя, а България, член на ЕС от 2007 г., най-сетне оформя своята собствена идентичност – казва Конъли, кореспондент на „Гардиън“ и „Обзървър“ в Берлин. – Това се забелязва и в скорошното сваляне на 37-метровия монумент на съветската армия в центъра на София, породено от възмущението срещу зверствата в Украйна и маркиращо разрив в традиционно близките взаимоотношения с Москва.“
Вдъхновението за „Съседите“ Топузова черпи от Кулата на Петко Огойски в Чепинци, къщата-музей в която поетът и бивш политически затворник съхранява вещи от престоя си в лагера Белене. Подобни „самоделни пространства за спомен“, както ги нарича Топузова, са често срещани в България.
„Това на Петко е най-изчерпателното, но онова, което обединява всички жизнени пространства на оцелелите, е, че в тях винаги се намира частица от лагера – допълва тя. – Мисля, че това е така, защото споменът не е част от общественото пространство и съществува само в дома им.“
Има и опоненти, които вярват, че проектът „Съседите“ ще представи страната ни в негативна светлина. Въпреки противоречивите реакции, България трябва де са гордее с павилиона, цитирана е Амелия Гешева, зам.-министър на културата. Освен това, допълва тя, в най-скоро време лагерът в Белене ще получи статут на национално наследство – важна стъпка, предвид че нито един от лагерите на социализма не е запазен.
Кореспондентката на „Гардиън“ пише и за посещението си в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, злощастно известен с множеството си смъртни случаи. Днес мястото се използва за криминалистични анализи на катастрофи, а служителите от Министерство на вътрешните работи признават, че не знаят много за историята на мястото.
Мистиката около лагера е умишлено търсен ефект, признава 66-годишният Христофор, който твърди, че е бил част от Държавна сигурност. Конъли го среща в дом за възрастни хора в ловешките околности, построен с камъни от кариерата, в която са заточени затворниците от „Слънчев бряг“.
Справедливостта за бившите лагеристи не минава през съдебната система, отбелязва авторката на текста. Единственото дело във връзка с политическите затвори не води до присъда и е отхвърлено заради изтекла давност, а основната свидетелка Надя Дункин е открита мъртва в дома си през 1994 г.
Съдебното преследване няма да излекува травмите, смята Амелия Гешева:
„В един момент бившите затворници искат да оставят всичко това зад гърба си“.
Но Сабри Искендер, етнически турчин, бивш затворник в „Белене“ и основател на правозащитната организация Демократичната лига за защита правата на човека в България, е на друго мнение:
„Биха ме толкова много, че гърбът ми приличаше на грилован патладжан – казва той. – И до днес сънувам кошмари и имам болка в рамото от онзи период. Няма и не мога да оставя спомена зад гърба си. Знаем имената на онези, които са ни били, онези зад насилствената асимилация, които са все още живи, но те са защитени и няма воля да бъдат преследвани. Много бих искал да ги видя пред съда, но предполагам, че това никога няма да се случи.“
Екипът на „Съседите“ се надява, че животът на проекта им няма да приключи с края на Биеналето във Венеция.
„Биеналето трябва да бъде само началото – смята Лилия Топузова и допълва, че се надява да живее във време, в което вече няма да има нужда от „самоделните музеи“. – Надявам се, че накрая ще излезем от тези стаи и спомените ще станат част от публичното пространство.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение