Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Българският учен, който изпревари Флеминг и откри тайната на киселото мляко

Д-р Стамен Григоров е един от гениите, които сме забравили

Д-р Стамен Григоров работи като полеви лекар по време на Балканската война. Снимка: Уикипедия - Българският учен, който изпревари Флеминг и откри тайната на киселото мляко

Д-р Стамен Григоров работи като полеви лекар по време на Балканската война. Снимка: Уикипедия

Днес световната търсачка Гугъл посвети деня на един от световноизвестните медици – българския микробиолог и лекар Стамен Григоров, роден на 27 октомври 1878 г. и починал на рождения си ден през 1945 г. Най-известното му постижение е откритието на бактерията Лактобацилус булгарикус, съдържаща се в българското кисело мляко. Днес тя е смятана за едно от природните съкровища на България.

Роден е в трънското село Студен извор в годината, когато България става свободна държава. Завършва гимназия в София, а после заминава да учи висше образование по естествени науки в Монпелие, Франция. Докторантурата си завършва в Женева, където привлича вниманието на видния бактериолог Леон Масол, който го взима за свой асистент. По това време съпругата на доктор Григоров, която го чака в България, редовно му праща българско кисело мляко. Ползите за здравето от него вече са известни, но никой преди д-р Григоров не се е опитвал да изследва защо. Той започва да проучва под микроскоп проби от продукта, тъй като подозира, че ефектът му се дължи на неизвестни за науката микроорганизми. Това води и до откриването на пръчковидната бактерия Лактобацилус булгарикус през 1905 г.

Откритието на българския учен буди интерес у руския учен Иля Мечников, който по това време работи в института „Луи Пастьор” в Париж. Изследванията на д-р Мечников са свързани с продължителността на живота и връзката на бактериите с него.

През 1908 г. д-р Стамен Григоров е представен на академичното общество в Париж. По това време откритата от него бактерия се нарича „Бацил А”. В чест на българския произход на учения, академичното общество приема да бъде наричана Лактобацилус булгарикус. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp bulgaricus Grigoroff 1905“.

По това време – 1905 г. – д-р Григоров живее в България и работи като главен лекар в градската болница в Трън. От 1906 г. на базата на разработките на д-р Роберт Кох българинът работи върху противотуберкулозна ваксина. Опитите му са успешни, изследванията му са публикувани в научни списания във Франция. Ваксината обаче е приложена за пръв път едва 15 години по-късно в Италия.

В съобщението на френското научно списание „Ла прес медикал“ от 1906 г. за статията на д-р Стамен Григоров, свързана с ваксината, се подчертава, че той е първият учен в света, открил и приложил различни пеницилинови гъбички срещу инфекциозната болест туберкулоза. С това той е отворил пътя на пеницилиновите гъбички в борбата срещу инфекциите.

Междувременно д-р Григоров участва в Балканската война като полеви лекар, а по време на Първата световна война е лекар в македонските земи, където трябва да се справи с епидемия от холера. Там той изолира пеницилинова плесен от мухлясал хляб, за който сред войниците се говори, че предпазва от страшното заболяване. Практически д-р Григоров изпреварва с цяло десетилетие Александър Флеминг, откривателя на пеницилина.

За участието си във войните докторът е награден с Орден за храброст и Орден на Червения кръст.

През 1935 г. е поканен и заминава на работа в Милано, Италия. Там в три известни санаториума за туберкулозно болни са му предоставени всички условия да приложи своите методи за лечение и да изследва резултатите от ваксината, която е разработил. Методът му е назован „кура булгарика“ – „българско лечение“.

Завръща се в България през 1944 г. След смъртта му работата му е продължена от неговия син д-р Александър Григоров.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах