Българското кино под ботуша на телевизиите

Представете си, че преди години вместо „Оркестър без име“, българската публика беше получила сериала „Ол инклузив“ в соц вариант… Днес сериалите безспорно са новият капан за зрители. Но с малки изключения, нито едно от които не е българско, сериалите всъщност не са голямо кино. Те пленяват със сюжет и образи, но киноезикът – онова, което прави киното истински вълнуващо – в сериалите е сравнително беден.

В момента в киносредите тече не особено шумен, но буреносен скандал. Свързан е с промените на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). Тихомълком в проектозакона са вкарани точки, които са в услуга на комерсиалните телевизии и продуцентите на сериали. Оказва се, че държавата вече не е готова да финансира „Оркестър без име“ или „Козият рог“, но с удоволствие ще даде пари за „Ол инклузив“ и „Откраднат живот“. Телевизиите ще излъчват дотираното с държавни пари „творчество“, ще събират и рекламни постъпления при излъчването, и ще бъдат изключително благодарни на тази държава, която ги храни с огромни залци.

Междувременно ние ще се радваме, ако случайно някое наше талантливо момиче или момче попадне в холивудска продукция и евентуално проговори на български от световните екрани. Защото това е максимумът, на който може да разчитаме, ако законът бъде приет. Киното вече няма да се прави по световни, а по бг телевизионни стандарти. И може би ще бъде забавно за час и половина с пуканки на дивана, но и ще храни мозъка и емоциите точно колкото ще го нахранят пуканките.

За обикновения зрител не е много ясно как точно става подборът на филми, които могат да получат държавна финансова помощ. Процедурата е специфична – продуцентът подготвя проект, който включва сценарий, бюджет, вижданията на режисьора, прогнози за разпространение. После една комисия от 9 души, избрани сред представители на киноорганизации и сдружения, чете проектите и съвсем субективно решава кой от тях има потенциал. Разбира се, комисиите са податливи на влияния, на симпатии, на натиска на вътрешни кръгове…

Досега обаче никога не са били подлагани на натиска на рекламния и телевизионния пазар. А когато основното изискване стане, както се предвижда в проектозакона, филмът да бъде произведен само ако има договор с телевизия с над един милион зрители, всички художествени и творчески критерии отиват някъде под черта. Телевизиите нямат интерес да се прави голямо кино, което да печели награди по света. Те имат интерес да излъчват нещо, което ще им носи рейтинг. И няма защо да се заблуждаваме – рейтингът идва от посредствени, но масови шоу- и риалити програми. Киното, когато стане зависимо от телевизиите, неизбежно ще следва тази тенденция. Тогава ще гледаме основно „мечки“ и до болка познати актьорски лица. Ще се смеем на евтини лафове, ще търпим политически внушения в изкуството…

Смисълът на държавната помощ за кино е в друго – дотира се едно изкуство, което на малкия ни пазар няма как да съществува самостоятелно. Много държави дават бюджетни пари за киноизкуство, дори и Русия, където пазарът е огромен. Защото доброто кино става по-хубаво с годините. В началото не носи печалба. Не е стока за еднократна употреба, в каквато ще се превърне, ако бъде приет Законът за филмовата индустрия с поправките, вненеси между първо и второ четене, които изцяло променят неговата философия.

За отбелязване е и фактът, че единствената организация, която подкрепя промените в ЗФИ, е Асоциацията на телевизионните продуценти. Всички останали – Съюзът на българските филмови дейци, гилдиите на режисьорите, на кинопродуцентите, на кинооператорите… – всички са наясно колко вреди на киното ще нанесе тази промяна. Всички те протестират, но в предизборна ситуация телевизиите имат повече скрити козове, и политиците, от които зависи този закон, го знаят.

Вижте още: „ДЕПУТАТЪТ ЕВГЕНИ БУДИНОВ Е В КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ЗАРАДИ РОЛЯТА СИ В „ОТКРАДНАТ ЖИВОТ“

Има и други проблеми. Подобно законово условие противоречи на европейските директиви за кино. Нито една страна в Европейския съюз няма подобна практика. Ако законът влезе в този вид, ще подлежим на санкции и ще се наложи да бъде поправян. Но това ще стане след изборите… А първата сесия на НФЦ за субсидиране на филми започва през март.

Затова и бързат да го гласуват. Краткосрочни планове за сметка на дълголетието на крехкото, едва оцеляващо, бедно и системно ощетявано българско кино.