Този текст е публикуван преди повече от 1 година

„Балканика“ преди земетръса в Тирана

Гръцката писателка Реа Галанаки спечели приза на 24-ото издание на международния литературен форум

Лауреатката – гръцката писателка Реа Главанаки, по време на церемонията, зад нея са Николай Стоянов и проф. Андрю Вахтел. Снимка: Аурора Кенга от албанското издателство „Тоена“ - „Балканика“ преди земетръса в Тирана

Лауреатката – гръцката писателка Реа Главанаки, по време на церемонията, зад нея са Николай Стоянов и проф. Андрю Вахтел. Снимка: Аурора Кенга от албанското издателство „Тоена“

Ден преди опустошителното земетресение в Албания, в Тирана приключи 24-ата среща на литературната фондация „Балканика“. Международното жури с председател американския професор Андрю Вахтел присъди едноименната награда на гръцката писателка Реа Галанаки.

Родената на остров Крит Галанаки е популярно име в южната ни съседка, авторка на 20-ина романа и сборници с разкази, съсценаристка на Тео Ангелопулос в последния му и недовършен филм „Другото море“. Романът ѝ „Крайното унижение“ разказва драматично и не без ирония и смях за оцеляването на няколко възрастни героини във водовъртежа на гръцката икономическа криза.

Българският участник в конкурса Петър Чухов спечели второто място, а проф. Вахтел посвети специални думи в заключителното си слово на дълбочината на неговата поезия и майсторството с прости думи и средства да извае сложни метафори.

Досега поет не е печелил „Балканика“, но номинираните в последните години от България Николай Милчев и Аксиния Михайлова също получиха висока оценка от международното жури, съставено от представители на 7 държави от региона. Милчев бе поканен да издаде стихосбирка на френски в Париж, където пък преди няколко години Михайлова получи авторитетното отличие „Аполинер“. Чухов ще бъде преведен най-напред на гръцки от атинското издателство „Кедрос“.

Българският член на международното жури Игор Чипев и до него номинираният поет Петър Чухов преди началото на церемонията. Снимка: Аурора Кенга от албанското издателство „Тоена“

Интересни отношения спояват вече близо четвърт век все по-многобройното литературно общество на „Балканика“, в което всъщност най-популярният начин за общуване са небалканските френски и английски езици. Създаден в Охрид в средата на 90-те от българския писател Николай Стоянов, фондацията оцелява в трудни времена на икономически кризи, дори войни в балканския регион. Докато натовските бомби експлодираха в Белград, седемте държави, участници във фондацията – Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, продължаваха своята мирна дипломация. „Балканика“ е била централна тема на Франкфуртския панаир на книгата, съучредител заедно с Франция на културни празници в Сараево почти веднага след приключването на войната в Босна, официален гост на книжни панаири в Женева, Белград, Солун, Лайпциг… А основателят ѝ и неин председател от създаването Николай Стоянов получи преди 10 години наградата „Париж-Европа“ на Европейския парламент и общината на френската столица за принос към културата на Стария континент.

Всъщност, сбирките на фондация „Балканика“ в различни столици на размирния ни регион показват и колко са се променили за този четвърт век Балканите. Ако преди двадесетина години до Тирана можеше да стигнеш по тесни опасни шосета в планините, днес след Скопие те очаква невероятен аутобан, построен в Косово от американците. По гладкия асфалт без една дори дупчица, вкопан сред непристъпните планини, върху солидни виадукти, се пътува безплатно. И така ще бъде в продължение на 35 години, както са пожелали строителите му.

Пред Тирана те очаква друга изненада – по-дълъг от 5 километра тунел с тръби в двете посоки, осветен по-добре от столичен булевард, с телефони и резервни изходи. Готов е да съперничи на всяко западноевропейско пътно съоръжение. И други наблюдения около някогашния енвер-ходжовски „албански реотан“ ще трупа европеецът в днешна Тирана. След художника Еди Рама, който днес оглавява държавата, кмет на столицата е млад актьор – Ерион Велиай, продължил да разкрасява града. Вечер Тирана конкурира със светлини, шумни заведения и коледна украса всяка балканска столица. А през деня на централния площад можеш да видиш дори протестиращи с мегафони срещу правителството албанци.

Цялата компания на „Балканика“ в Тирана – гости и домакини, на сцената в зала „ЮНЕСКО“ на културния дом в албанската столица. Снимка: Аурора Кенга от албанското издателство „Тоена“

Догодина „Балканика“ ще отбележи четвърт вековен юбилей – което за нашия регион, раздиран от патриотарски противоречия и национални страсти, си е малък подвиг. Изданието вероятно ще се проведе в Солун. По регламент всяка година седемте страни, участници в конкурса, номинират свой автор с новоиздадена книга. Международно жури, в което всички имат свои представители, прави селекцията сред тях, за да определи наградата. Председателят му проф. Вахтел, известен славист, преди години зам.-ректор на Чикагския северозападен университет, а сега – президент на Средноазиатския американски институт, няма право на глас, но е призван да балансира балканските страсти в обсъжданията. Преди него тази роля е изпълнявал уругвайският писател Фернандо Аинза, тогава шеф на издателския департамент в ЮНЕСКО. Нашият представител в балканската комисия е Игор Чипев, бивш директор на българския Национален център за книгата и наследник на легендарния издател от миналото Тодор Ф. Чипев.

Досега трима българи са печелили приза „Балканика“ – Антон Дончев, Димитър Шумналиев и Здравка Евтимова, още 21 автори от всяка от страните, участнички във фондацията, са били лауреати. Сред тях са сърбинът Давид Албахари, който от години живее в Канада, албанците Исмаил Кадаре, жител на Париж, и завършилият математика в Китай Фатос Конголи, турските професори Недим Гюрсел, преподавател във френската Сорбона, и Таксим Южел от Анкара, сърбинът Владислав Баяц, македонците Венко Андоновски и Александър Прокофиев, румънците Василе Андру  и Еужен Урикару, гъркинята Маро Дука и сънародникът ѝ Никос Баколас… Все автори, популярни и извън пределите на Балканите.

Литературният конкурс печели все повече победители и приятелства там, където политиката с усилие постига споразумения и съгласия. Днес светът се вслушва повече от преди в гласовете на балканските писатели, разумно е и ние да разпознаваме по-добре литературните си съседи.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

На прасе съм

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах