С първата си изложба след края на лятната ваканция Софийската градска художествена галерия (СГХГ) отново залага на мащабен проект без аналози у нас – и отново надхвърля чисто естетическите (или търговски) цели, които много други галерии обикновено си поставят.
„В сянката на Ориента“, с подзаглавие „Образите на Другия на Балканите в изкуството на художници от България, Гърция, Румъния и Сърбия“, е международен проект с участието на творби на едни от най-ярките художници от споменатите страни от втората половина на ХІХ и първата половина на ХХ в. Много от тези творци са учили в Западна Европа и създават художествени произведения, които от една страна се вписват в традицията на западноевропейската живопис, а от друга – помагат на младите балкански нации в изграждането на представата им за Себе си, и за Другите, за Свое и за Чуждо. Така в картините на тези автори, създали основите на „новата” светска живопис, откриваме идиличната представа за родното и за обикновения живот, близката другост на различните култури в общността и далечната другост на Ориента, характеризираща се едновременно с цивилизационна откъснатост и екзотика.
Заглавието на изложбата идва от една фраза на Артър Смит, кореспондент на нюйоркския „Ивнинг пост“ в началото на ХХ век на Балканите – несъмнен авантюрист и участник (като четник) в българските националноосвободителни борби. Когато една есенна вечер през 1907 г. слиза от влака на софийската гара, той е по-скоро разочарован – защото вместо ориенталска екзотика, градът му предлага трамваи и електричество почти като всеки друг средностатистически европейски град. Но малко по-късно осъзнава, че това е само на пръв поглед:
„София не е толкова цивилизована, че да загуби чара на стария свят, пикантния аромат на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало само някои страни, а в други не е извършило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента“, пише Смит.
По думите на Пламен Петров, един от уредниците в изложбата, нито една българска музейна институция след 1989 г. не е дръзвала да си помисли, че може да изтегли произведения от националните колекции на Гърция, на Румъния и от галерия „Матице“ в Сърбия и да ги събере в едно пространство в България, за да можем за първи път да съпоставим най-значимите български автори на прехода между XIX и XX век с най-ярките имена на авторите от тези три съседни държави.
Сред най-ценните качества на изложбата в СГХГ е възможността да се проследят отраженията в творчеството на балканските художници на конфликтните двойки „Свое – Чуждо“, „Ние – Другите“, „Европа – Балканите“, „Изток – Запад“. Това може да се разглежда като многообразие от проблеми или пък като един проблем – този на многообразието. Днешният глобален свят опитва да се справи с него по различни начини – понякога с диалог и толерантност, а друг път с агресия, но засега изглежда не намира правилното решение. Това е и най-важната роля на изложбата „В сянката на Ориента“: да ни припомни за един вече отминал опит – днес, когато срещата с Другия (може би учудващо, а може би пък обяснимо) става все по-трудна.
Струва ми се, че ако в „Сянката на Ориента“ бе представено и македонското изобразително изкуство, картината за периода щеше да бъде значително по-пълна. Но не е включено и въпросът на „Площад Славейков“ „защо“ не получи смислено обяснeние.
„Може би по-нататък ще работим и с македонските колеги, нека ни останат теми и за следващи изложби“, ми отговори един от главните куратори на изложбата, Теодор Илиев.
***
По стар обичай изготвянето на каталога закъснява, той ще бъде представен през октомври. Но това не е беда, защото тогава отново ще имаме повод за заговорим за Образа на Другите в Сянката на Ориента.
Както обикновено, визуалният материал в изложбата е систематизиран в няколко условни теми – „Романтичната представа за своето“, „Далечният Друг“, „Нарушеното пространство“…, за които са подготвени аудиогидове с разширена информация за посетителите.
Изложбата „В сянката на Ориента“ може да бъде видяна до 26 ноември 2017 г. в СГХГ.

Пая Йованович, „Танц със саби“, 1893 г., Галерия „Матица Сръбска“

Теодорос Раллис, „Слепец води друг слепец“, 1881 г., Национална галерия-музей „Александрос Суцос“, Гърция

Йосиф Обербауер, „Пазар пред Баня Баши джамия“, 1892 г., Музей за история на София

Владимир Димитров – Майстора, из цикъла „Цариград“, 1927 г., НХГ

Константин Величков, „Негър“, 1888 г., Градска галерия – Пловдив

Лист от албум, подарен на княз Фердинанд, с графични изображения на дунавски градове в Османската империя – Русе

Йозеф Обербауер, „Еврейските гробища в София“, 1894 г., Музей за история на София

Никола Петров Тахтунов, „Пейзаж с четири помакини“, 1910 г., Художествена галерия – Добрич

Иван Мърквичка, „Радка Хаджиниколова в македонска носия“, 1880 г., частна колекция

Симеон Велков, „Помакини“, 1914 г., СГХГ

Иван Мърквичка, „Нежелано посещение“, 1910 г., НХГ

Борис Михайлов, „Охридското езеро“, 1902 г., СГХГ

Ярослав Вешин, „Кражба на булки“, 1890 г., частна колекция

Иван Мърквичка, „Гяури“, 1897 г., НХГ
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение