Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Бандата на мечтателите

„Книга за Балтиморови” от Жоел Дикер

В книгите си Жоел Дикер  поставя въпроса за смисъла на писането, излагайки декларативно на показ родилните мъки на творческия процес.  - Бандата на мечтателите

В книгите си Жоел Дикер поставя въпроса за смисъла на писането, излагайки декларативно на показ родилните мъки на творческия процес.

Aко Бог съществува, то какъв е тогава смисълът от литературата? А ако той не съществува, то какъв е тогава смисълът от литературата? И в двата случая моето писане – единственото нещо, в което някога съм имал успех – губи значението си, казва Йожен Йонеску в едно интервю.

Baltimorovi

„Книга за Балтиморови” ме подсети тъкмо за тази абсурдистка главоблъсканица. За писателя няма по-голяма драма от ослепителната белота на празния лист. Двата бестселъра на Жоел Дикер (вероятно и „Книга за Балтиморови” ще последва успеха им) циклично поставят въпроса за смисъла на писането, излагайки на показ декларативно родилните мъки на творческия процес. И в това е същинската им ценност.

Но както се казваше в „Истината за случая „Хари Куебърт”, болестта на писателите не е в това да не могат повече да пишат. Истинската болест на писателите е друга – да искат да спрат, а да не могат (без значение какъв е смисълът на цялото занимание). Било то защото се чувстват длъжни да впрегнат таланта си в някаква кауза, или защото отвъд ваенето на фикции не им остава нищо освен… любовта. Ами ако още не са я срещнали?

Америка за България

Но да оставим екзистенциалния патос. До деня на Драмата, както е определена кулминационната точка на повествованието, фамилията Голдман има два клона – Балтиморови и Монтклеърови. Последните живеят в непретенциозна къща в Ню Джърси и принадлежат към средната класа (но съвсем не са посредствени, освен в очите на бабата и дядото на Маркъс). Маркъс Голдман, авторът на „Истината за случая „Хари Куебърт”, се явява тяхна издънка. Балтиморови са по-уважаваното, проспериращо семейство, към което Маркъс винаги е изпитвал възхищение. Защото Балтиморови са усмихнати и ведри, имат солидни професии и живеят в разкошен дом в заможно предградие.

Осем години след Драмата идва ред на другата история – тази на собственото му семейство. Решението на Маркъс узрява през февруари 2012 година, когато напуска Нюйоркската зима, за да се потопи в тропическата жега на Бока Ратон, Флорида. Там започва да пише новия си роман.

Да пишете книга, е като да откриете летен лагер. Обичайният ви самотен и спокоен живот внезапно се изпълва с тълпа от персонажи, които обръщат битието ви с главата надолу. Пристигат сутринта с голям автобус, от който слизат шумни, възбудени от отредената им роля. А вие трябва да се съобразявате, да се грижите за тях, да ги настаните, да ги храните. Отговаряте за всичко. Защото вие сте писателят.

Сполетян от детските си спомени, Маркъс решава да възкреси съдбата на двата клона на фамилията, връщайки се към вълнуващите ваканции в Маями, към преживяванията в Хемптънс, към вечните училищни лудории и бягства… Времето, споделено с Хилел, Уди и Александра, т.нар банда на Голдманови, за него е златно време. Още повече че освен приятелство, през онези години се раждат мечтите им, ражда се и първата им голяма любов.

Но годините минават и възторгът на Маркъс постепенно оттича. Над Балтиморови надвисват облаци и атмосферата започва да се нагнетява. Стига се до трагичен инцидент, в резултат на който многообожаваната Анита, съпругата на чичо му Соул, умира. По-страшни обаче са последвалите събития и техните абсурдни основания… Този драматичен развой кара Маркъс да се запита кога всъщност се пропуква всичко. Кое е онова зловредно червейче, което постепенно прояжда хармонията на Балтиморови. И каква е цялата истина за отношенията в рамките на фамилията Голдман.

Също както „Истината за случая „Хари Куебърт”, „Книга за Балтиморови” приковава вниманието с пластичен език, живи образи и нелинейна композиция – хронологията е разкъсана, за да може любопитният читател да си нареди пъзела сам. По-сладко е, признаваме. Пък и така писателят, подобно на невидим диригент, владее интереса до последния ред.

Така че, ако ви попадне тази книга, прочетете я. А на 20 юни ще имате възможността и да се срещнете с „диригента” Жоел Дикер в клуб „Перото”, НДК.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах