Бандата на мечтателите

„Книга за Балтиморови” от Жоел Дикер

В книгите си Жоел Дикер  поставя въпроса за смисъла на писането, излагайки декларативно на показ родилните мъки на творческия процес.  - Бандата на мечтателите

В книгите си Жоел Дикер поставя въпроса за смисъла на писането, излагайки декларативно на показ родилните мъки на творческия процес.

Aко Бог съществува, то какъв е тогава смисълът от литературата? А ако той не съществува, то какъв е тогава смисълът от литературата? И в двата случая моето писане – единственото нещо, в което някога съм имал успех – губи значението си, казва Йожен Йонеску в едно интервю.

Baltimorovi

„Книга за Балтиморови” ме подсети тъкмо за тази абсурдистка главоблъсканица. За писателя няма по-голяма драма от ослепителната белота на празния лист. Двата бестселъра на Жоел Дикер (вероятно и „Книга за Балтиморови” ще последва успеха им) циклично поставят въпроса за смисъла на писането, излагайки на показ декларативно родилните мъки на творческия процес. И в това е същинската им ценност.

Но както се казваше в „Истината за случая „Хари Куебърт”, болестта на писателите не е в това да не могат повече да пишат. Истинската болест на писателите е друга – да искат да спрат, а да не могат (без значение какъв е смисълът на цялото занимание). Било то защото се чувстват длъжни да впрегнат таланта си в някаква кауза, или защото отвъд ваенето на фикции не им остава нищо освен… любовта. Ами ако още не са я срещнали?

Но да оставим екзистенциалния патос. До деня на Драмата, както е определена кулминационната точка на повествованието, фамилията Голдман има два клона – Балтиморови и Монтклеърови. Последните живеят в непретенциозна къща в Ню Джърси и принадлежат към средната класа (но съвсем не са посредствени, освен в очите на бабата и дядото на Маркъс). Маркъс Голдман, авторът на „Истината за случая „Хари Куебърт”, се явява тяхна издънка. Балтиморови са по-уважаваното, проспериращо семейство, към което Маркъс винаги е изпитвал възхищение. Защото Балтиморови са усмихнати и ведри, имат солидни професии и живеят в разкошен дом в заможно предградие.

Осем години след Драмата идва ред на другата история – тази на собственото му семейство. Решението на Маркъс узрява през февруари 2012 година, когато напуска Нюйоркската зима, за да се потопи в тропическата жега на Бока Ратон, Флорида. Там започва да пише новия си роман.

Да пишете книга, е като да откриете летен лагер. Обичайният ви самотен и спокоен живот внезапно се изпълва с тълпа от персонажи, които обръщат битието ви с главата надолу. Пристигат сутринта с голям автобус, от който слизат шумни, възбудени от отредената им роля. А вие трябва да се съобразявате, да се грижите за тях, да ги настаните, да ги храните. Отговаряте за всичко. Защото вие сте писателят.

Сполетян от детските си спомени, Маркъс решава да възкреси съдбата на двата клона на фамилията, връщайки се към вълнуващите ваканции в Маями, към преживяванията в Хемптънс, към вечните училищни лудории и бягства… Времето, споделено с Хилел, Уди и Александра, т.нар банда на Голдманови, за него е златно време. Още повече че освен приятелство, през онези години се раждат мечтите им, ражда се и първата им голяма любов.

Bookshop 300×250 2

Но годините минават и възторгът на Маркъс постепенно оттича. Над Балтиморови надвисват облаци и атмосферата започва да се нагнетява. Стига се до трагичен инцидент, в резултат на който многообожаваната Анита, съпругата на чичо му Соул, умира. По-страшни обаче са последвалите събития и техните абсурдни основания… Този драматичен развой кара Маркъс да се запита кога всъщност се пропуква всичко. Кое е онова зловредно червейче, което постепенно прояжда хармонията на Балтиморови. И каква е цялата истина за отношенията в рамките на фамилията Голдман.

Също както „Истината за случая „Хари Куебърт”, „Книга за Балтиморови” приковава вниманието с пластичен език, живи образи и нелинейна композиция – хронологията е разкъсана, за да може любопитният читател да си нареди пъзела сам. По-сладко е, признаваме. Пък и така писателят, подобно на невидим диригент, владее интереса до последния ред.

Така че, ако ви попадне тази книга, прочетете я. А на 20 юни ще имате възможността и да се срещнете с „диригента” Жоел Дикер в клуб „Перото”, НДК.

OPERA OPEN