„Бандитите” Пабло Пикасо и Гийом Аполинер, съдени за кражбата на „Мона Лиза”

Изчезването на картината на Леонардо ѝ носи световна слава за пръв път

Парадоксално „Мона Лиза“ на Леонардо добива световна популярност след изчезването си. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Бандитите” Пабло Пикасо и Гийом Аполинер, съдени за кражбата на „Мона Лиза”

Парадоксално „Мона Лиза“ на Леонардо добива световна популярност след изчезването си. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Две сенки кръстосват тайнствените улички на Монмартър през нощта на 5 септември 1911 г. Едната от тях принадлежи на 30-годишния по това време Пабло Пикасо, който няколко години по-рано е създал кубизма, но е по-известен като „главатар на банда”, в която влизат всички авангардни млади творци в Париж. Основното занимание на тази „банда” е да смущава спокойствието на буржоата.

Спътник на Пикасо е 31-годишният Гийом Аполинер, член на групата Пюто, която оформя идеологията на кубизма. Пикасо не е членувал в нея, той е бил заклеймен като „кабинетен кубист”.

Двамата съзаклятници носят куфар, който планират да изхвърлят в Сена. В куфара има откраднати от експозицията на предхристиянски артефакти в Лувъра иберийски статуетки. Всъщност статуетките били собственост на Пикасо, той ги купил от бившия секретар на Аполинер Оноре Жозеф Жери Пиере, който в продължение на години тихо и незабележимо отмъквал всякакви дреболии от експозициите на Лувъра. Аполинер, който освен това бил негов любовник, понякога му помагал.

Но точно в тази нощ било опасно въпросните статуетки да бъдат открити. Две седмици по-рано някой посред бял ден изнесъл от Лувъра нещо много по-ценно – „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи.

За кражбата на картината се разбрало на 22 август, когато художникът Луи Беро, който рисувал за колекционери копия на картините от музея, потърсил произведението и то не било на обичайното си място. В началото на миналия век „Мона Лиза” все още не притежавала онзи туристическо-романтичен ореол, който я обвива по-късно, била една от многото картини в музея, сравнително малка като размери. Беро попитал охраната за нея, а те предположили, че е отнесена във фотографския отдел на Лувъра. Беро я потърсил и там, но фотографите отрекли да са я виждали и го отпратили към реставраторите. След като и там не била намерена, започнала паниката. Музеят бил затворен, а полицаите само вдигали безсилно рамене. На другия ден цялата преса подхванала темата, било обявено национално издирване на картината и награда в размер на 50 хил. франка. Плъзнали слухове, че била зле охранявана и че няколко седмици по-рано някакъв репортер успял да влезе и да преспи в един от египетските саркофази.

Целият свят следи търсенето на картината. „Мона Лиза” става най-известната картина на света. Пред Лувъра се извива опашка – хората идват, за да гледат празното място на стената. Лувърът е посетен дори от Франц Кафка, който пише в дневника си:

„Вълнение и тълпи хора, сякаш „Мона Лиза” е била открадната току-що.”

Разследващите нямат никакви улики, но тръгват по следите на Пикасо и Аполинер, които са се отказали да изхвърлят откраднатите статуетки дни по-рано. Не е ясно как полицията узнава, че те притежават откраднати артефакти, но на 8 септември Аполинер е арестуван, а Пикасо – извикан на разпит. Пресата гръмко обявява, че двамата приятели са главатари на международна банда художници-радикали, които ограбват музеи по целия свят. Аполинер се подготвя психически за огромна присъда. Пикасо пък отрича да се познава с доскорошния си близък приятел. По време на съдебния процес те се държат толкова абсурдно, че съдията ги освобождава с аргумента, че „такива идиоти” не могат да откраднат картината.

Две години по-късно „Мона Лиза” все пак е открита – в Италия. Оказва се, че я е откраднал работещият в Лувъра художник Виченцо Перуджа, който искал да я върне в родината ѝ . А Пикасо и Аполинер след кошмарното изживяване понякога на шега подхвърляли, че Лувърът трябва да бъде изгорен.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах