Баришников и танцът в ритъма на собственото му сърце

Когато Михаил Баришников казва „Наистина се страхувам да не се отегча от себе си“, той знае какво говори. Като един от най-великите балетисти в историята той е очаровал публиката навсякъде по света. Бил е арт директор на Американския балетен театър, танцувал е в ритъма на собственото си сърце, играл е един от любовниците на Кари Брадшоу в сериала „Сексът и гръдът“ и е правил какво ли не друго. Списъкът му с постижения и награди е дълъг и еклектичен.

Днес, на 67 години, Михаил все още твори в най-различни сфери на изкуството. В понеделник на гала вечер в Ню Йорк беше отбелязана 10-годишнината от създаването на арт центъра „Баришников“ – пространство, което той е създал, за да даде на артистите свобода за изследване на нови територии и поемане на рискове, пише онлайн изданието NPR.

Създаване на артистична нирвана

От човек с толкова успешна международна кариера, бихте очаквали да видите пред неговия арт център ярко осветени големи букви „Baryshnikov“, но те всъщност едва се забелязват.

„Миша не желаеше това място да се казва „Арт център Баришников“. Искаше то да бъде по-глобално, но едни мъдри хора му казаха: „Това не е никак добра идея. Хайде да сложим името ти там“. И той се съгласи“, обяснява Джорджана Пикет, изпълнителен директор на центъра.

Идеята на Баришников била да изгради място, където творци от всякакви дисциплини се събират заедно. Балетистът не искал да идват само танцьори.

„Поредната танцувална компания? Не, стигат ни толкова“, казва Баришников, визирайки безбройните денс центрове в Ню Йорк.

Тъй като създава пространство за артисти, на челното място в списъка му са просторът, светлината и уединението – елементи, които по думите на Баршников са изключително важни за творческия процес.

„Правенето на изкуство не е фабричен процес, с малки изключения, разбира се. Нали знаете – Джеф Кунс или пък Анди Уорхол. Това е много бавен, много крехък процес. Отне ми 25-30 години да осъзная какво е необходимо“, казва той.

Баришников влага 1 млн. долара собствени средства да построи центъра. С помощта на няколко спонсора той купува част от 6-етажна сграда в манхатънския район „Хелс китчън“ (от англ. – кухнята на ада). Днес, след мащабен ремонт, центърът разполага с две свръхмодерни театрални зали и четири студия. За творците, които имат късмета да попаднат там, това е нирвана.

„В центъра на възможното“

Певицата и композитор Соми репетира в обляното от светлина студио, което гледа към река Хъдсън.

„Това място е толкова възхитително заради високите прозорци, от които се открива изключителна гледка към заобикалящия те град. И тъй като си в центъра на Ню Йорк, ти сякаш си в центъра на възможното“, впечатлена е Соми.

Но „възможното“ в центъра на Ню Йорк е прекалено скъпо и малко артисти могат да си позволят да живеят в града. Изпълнителният директор Джорджана Пикет казва:

„Това е една от причините, поради които съществуваме…, защото Ню Йорк кърви обилно като културна столица. Нали разбирате, хората напускат, не могат да издържат повече“.

Баришников е по-оптимистичен:

„Не е тайна, че през 70-те и 80-те Ню Йорк беше по-приветлив и по-достъпен град за младите хора. Но сега за тях става все по-трудно“.

Роденият в СССР балетист обаче е убеден, че Ню Йорк все още е вдъхновяващ за артистите:

„Наистина вярвам, че магнитът е тук – и не само в Манхатън, но навсякъде в Ню Йорк. И все още артистите по света сякаш ни завиждат, че сме тук. Те също искат да дойдат, поне за няколко седмици, за да практикуват изкуството си“.

Арт центърът предлага пространство, светлина и уединение – елементи, които по думите на Баршников са изключително важни за творческия процес.

Баришников има и дълбоко лични причини да създаде нещо дълготрайно в Ню Йорк. Когато бяга от СССР през 1974 г., обленият в светлини мегаполис се превръща в негов дом. Затова Баришников казва, че арт центърът му е „нещо като граждански дълг“.

Надолу по стълбите е театърът „Джеръм Робинс“. Хореографът Джон Хегинботъм репетира една пиеса с новата си танцувална група. (Запознава се с Баришников, когато танцува в групата на Марк Морис.) Хегинботъм е зациклил на една от партиите.

„Не знам. Не знам. Не знам“, повтаря на танцьорите си и отчаяно клати глава.

Когато наблизо минава Баришников, той се изкушава да го помоли за помощ.

„Миша?“, обръща се към него Джон.

„Ти си шефът“, отговаря Баришников.

Хегинботъм казва, че тази творческа лаборатория е като подарък от Баришников за другите артисти:

„Можеше да си остане просто един велик балетист, но той е толкова любопитен и търсещ човек, че реши да създаде нещо, което помага на другите хора да създават. Той постоянно се усъвършенства и насърчава другите да правят същото“.

Да построиш нещо, което ще пребъде

Центърът с нетърговска цел генерира приходи, като отдава под наем площи и продава билети за представленията, които се играят в двата му театъра. Много от хората, които са подкрепяли Баришников по време на дългата му кариера, подкрепят щедро и центъра му. Арт консултантът Ребека Томас отбелязва, че повечето организации, тясно свързани с конкретни личности, имат трудни съдби. Компаниите на Марта Греъм (бел. ред. – американска балерина и хореограф, 1894 – 1991) и Алвин Ейли (бел. ред. – американски хореограф, 1931 – 1989) се адаптират трудно след смъртта им.

„Изправяме се пред предизвикателства, когато по една или друга причина лидерът ни напусне. Тогава на преден план излизат спонсорите и членовете на борда“, обяснява Томас.

Отвън по нищо не личи, че в тази 6-етажна сграда се намира арт центърът на прочутия балетист. Под едрия номер 450 с дребни букви е изписано Baryshnikov Art Center.

Джорджана Пикет и останалите от екипа на арт център „Баришников“ мислят за това постоянно.

„Опитваме се да изградим нещо, което ще просъществува и без Миша. Това е негова идея и негово наследство, но той няма да живее вечно. Както и всички ние. Затова се опитваме създадем нещо, което ще пребъде“, обяснява Пикет.

„Хубаво е да се завърнеш, но предпочитам да гледам напред“

На 67 Баришников е все още много деен. Той току-що направи стилна реклама за модната къща Rag & Bone, виейки тяло в синхрон с 27-годишния уличен танцьор Лил Бък. Освен това Миша има солова постановка по произведенията на руския танцьор Вацлав Нижинский.

Баришников признава, че винаги е готов за нови предизвикателства:

„Непознатото е много по-интригуващо и привлекателно… Като ново ястие в ресторант, което никога не си опитвал. Или нова музикална композиция, нов филм, нова книга. Много по-интересно е, отколкото да се завърнеш към нещо старо. Понякога е хубаво да се завърнеш, но аз предпочитам да гледам напред“.

Може би Михаил Баришников е бил прав, когато не е искал създаденият от него преди 10 години арт център да не носи името му. Както казва самият той – това, което става вътре в студиото – онзи „крехък“ арт процес, е много по-важен от надписа отвън.