Баронеса Любка цу Гутенберг: Държат ви бедни, за да ви управляват

Любка Биаджони, по мъж – баронеса Цу Гутенберг, излиза в събота вечер на сцената на Зала „България“. Диригентката се завръща там, но не за концерт със Софийска филхармония, а да представи пред родната публика новия си оркестър – „София Симфоникс“. През лятото Биаджони напусна Филхармонията с писмо, което публикува във Фейсбук. В него тя написа, че си отива огорчена, защото отношението към нея е некултурно.

Любка е изключително темпераментна натура. Тя е наполовина италианка, наполовина българка. Родена е в Рим. Баща й е италиански политик, синдикален лидер и комунист, влюбен в операта. Майка й Цветана е българка, работила в търговския отдел в българското посолство в Рим.

Учила е в Музикалната академия в София. Следвала е философия в Рим, както и в Музикалната академия Киджана в Сиена. Специализирала е при Карл Остерайхер, Норберт Балач, Ленард Бърнстейн, Валери Гергиев и Иля Мусин. Асистент-диригент е била в Сентъри хол в Токио, Aрена ди Верона, Залцбург, Генуа. Един ден среща барон Енох цу Гутенберг, диригент със собствен оркестър и глава на фамилия с 800 години история. Той идва да я поздрави след неин концерт. Шест месеца след запознанството им Любка получава предложение за брак.

Двамата живеят в замъка Гутенберг, който се намира в Бавария. Енох има двама синове от първия си брак. Карл Теодор е по-известният от двамата, той бе член на правителството на Ангела Меркел. Енох и Любка имат двама сина.

– В безкрайната криза, обхванала българската култура, музикантите се притесняват дали не предстои да се закриват оркестри, а Вие дебютирате с нов. Мнозина биха се запитали: Защо една баронеса не си гледа живота в замъка, а се занимава с българска култура? Защо, г-жо Биаджони?

– Завършила съм Музикалната академия в София и много от състудентите си срещнах след това в оркестъра на Софийската филхармония, където в последните пет години бях диригент. Имах щастието да развия с тях прекрасен стил на работа, който доведе до много успешни концерти и в София, и в Германия. Фразираме по специален начин. Искам всичко това, което усвоих за 18 години и от моя съпруг, който е велик диригент, да го предложа на българската публика.

От 2008 г. водя на турнета в чужбина Софийската филхармония и хора „Светослав Обретенов“ – например на фестивал в Бавария, в двореца на Лудвиг II…

– Там, където Софийска опера беше на гастрол миналия месец?

– Не, спектаклите на Пламен Карталов не са били точно в този дворец. Този, в който сме ние от 15 години, е на най-голямото езеро в Бавария – Кимзее, известно заради този дворец, който Лудвиг е направил като копие на Версай в Париж. Знаете, че Вагнер без Лудвиг II нямаше да съществува в историята… А ние със съпруга ми от 15 години провеждаме фестивал на това място. Започнахме го с помощта на „Дойче банк“, а сега го правим с помощта на държавата, която повярва в това, което правим. Във вестниците писаха, че сме конкуренция на Мюнхенската опера и на Залцбург.

Както знаете – през лятото напуснах Софийската филхармония, но реших да продължа работа с някои музиканти от оркестъра и създадох „София симфоникс“. Наскоро направихме прослушване и добавихме още 50 нови млади музиканти. Съставът вече съществува две години.

– А защо наричате концерта сега дебют на оркестъра?

– Дебют е, защото за първи път ще излезем пред публиката тук като „София симфоникс“. Преди бях служител на Министерството на културата и за да нямам творчески конфликт в България не сме излизали с това име. Сега съм свободна и реших да го представя.

– Да ви разбирам ли, че сте направили един фестивален оркестър?

– За мен това е реверанс към музикантите, с които съм работила 5 години. Реверанс и към годините, в които съм живяла в София, трудните години, когато бях студентка по време на промяната. Няма никога да забравя надеждата и жаждата за култура по онова време – въпреки всичко.

Често си говоря с мъжа ми, че бъдещето е в частните оркестри. Няма как един държавен институт да се финансира така. Искам моите музиканти да са не само добре платени, а и да излъчват от сцената радост, че си изкарват хляба с това, което обичат. Колко хора в България имат възможността да хранят горе-долу своето семейство с това, което обичат? Жалко е, че в един момент инструментът става почти пречка – хората се отказват от музиката, отиват в друга държава и стават таксиметрови шофьори.

„Бъдещето е в частните оркестри“, твърди диригентката.

Един музикант в Мюнхен, в Бавария, взема 5-8 хиляди евро месечно заплата.

– Сравнението между двете страни е невъзможно – Германия е най-богата страна в Европа, България – най-бедната.

– Политиците ви държат нарочно бедни, за да може да ви управляват. Да, тук трудът на музикантите струва малко. Записите и концертите са евтини. Всичко е евтино – и то нарочно. Затова, когато каня солисти, хор и оркестър в Германия, аз им плащам по тарифи на германските музиканти. Винаги. Като уважавам музиканта, знам, че той с радост ще даде всичко от себе си.

– При тези финансови условия, които предлагате – навярно не сте имали проблем с набирането на хора за оркестъра?

– Никакъв проблем. Това, което липсва тук, е респект. Това липсва и между хората в България, и между музикантите. Принудени са да се съгласяват с всичко, защото ги е страх. И този страх е използван от хора, които управляват институции, организации. Страхът прави и качеството на музиката ниско. Така не може да се музицира. Хората трябва да се освободят. Човек трябва да се бори за истината.

Баща ми беше политик и винаги ми е казвал, че е бил честен и е искал да помогне на всеки. Наследила съм това желание от него. Той ми е дал много, беше всеотдаен. Когато тръгвахме на море в България, баща ми винаги вземаше много подаръци – за всеки, когото срещне, евентуално нещо да подари. Чувстваше благодарност към хората, обичаше ги… Почина, лека му пръст!

Мъжът ми и неговото семейство също помагат по всевъзможни начини. Желанието ми е да направя нещо подобно тук. Не искам непременно да дирижирам – нямам нуждата да правя концерти на всяка цена. И не правя никакъв бизнес, разбирате ли?! През изминалите 5 години имах вярна публика, която винаги е идвала на концертите ми с радост. Затова не исках да изчезна, само защото вече не съм диригент на Софийската филхармония.

– През лятото напуснахте Софийска филхармония с писмо, в което казвате, че сте била огорчена от някои хора в състава. Днес не ви ли канят обратно в оркестъра, не съжаляват ли за вас?

– Директорът Виктор Стоянов през лятото ми предложи договор да дирижирам поне 8 концерта. Благодарих му, но трябваше да откажа, защото не се чувствах комфортно с тази ситуация. Надявам се, ако се променят нещата, един ден да се върна в Софийска филхармония. Знам, че музикантите също не са щастливи от раздялата ни. Получих много писма от публиката, което беше много мило. Хората не разбраха защо напуснах, смятат, че трябваше да остана и да се боря. Но аз предпочитам да продължа моя път в изкуството другаде. Мъча се да търся истината чрез музиката и да я подарявам. Искам да направя нещо, което си струва.