Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Баронеса Любка цу Гутенберг: Държат ви бедни, за да ви управляват

Когато каня български солисти, хор и оркестър в Германия, аз им плащам по германски тарифи. Като уважавам музиканта, знам, че той с радост ще даде всичко от себе си

„Моята мисия е винаги да се боря за доброто. И да казвам истината“, казва Любка цу Гутенберг. - Баронеса Любка цу Гутенберг: Държат ви бедни, за да ви управляват

„Моята мисия е винаги да се боря за доброто. И да казвам истината“, казва Любка цу Гутенберг.

– Вашият съпруг е диригент с голям опит – какви съвети ви даде около конфликта ви с мениджъра на Филхармонията Светлина Терзиева и решението ви да напуснете оркестъра?

– Съпругът ми ми съчувстваше. Много искаше да остана в Софийска филхармония, защото видя колко време и любов инвестирах в нея, години с турнета и записи. Там се чувствах като вкъщи, много щастлива. Не идвах просто да дирижирам и да си отида. Когато имаше проблеми, хващах самолета за България. Не се почувствах добре в ситуацията, в която се оказах – но сега не искам да говоря за това, защото искам на 24 октомври концертът ни да е ново начало.

– Работите добре с Владимир Джамбазов, на концерта в събота ще изпълните негово произведение. Той сега е кандидат за директор на Филхармонията. Ако конкурсът бъде спечелен от Светлина Терзиева, как мислите ще бъдете приета в Зала „България“?

– Зала „България“ не е собственост на Светлина Терзиева. Всеки може да наеме залата. Надявам се и занапред да няма проблеми да я наемам – би било доста тъжно някой да казва на кой се дава и на кой не. Зала „България“ е държавна. Всеки има правото да прави концерти там.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

– Двата най-големи симфонични оркестъра у нас – Софийска филхармония и на БНР са разделени на лагери, които не си говорят помежду си. Възможно ли е да се твори в подобна атмосфера?

– Оркестрите са в криза, защото някои са жадни за власт. От това винаги страдат хората, които не могат да се борят. Има няколко човека, които искат властта, а всички останали седят и чакат да видят какво ще стане, за да решат чия страна да заемат. Това е удобно, интелигентно, но ако нещо не е в ред и се знае, а според мен – и в двете институции се знае какво не е в ред – хората трябва да съберат смелост и да кажат истината. За да може най-накрая да се работи нормално.

В Софийска филхармония има няколко човека, които правят работата много трудна. Манипулират останалите. А с лъжа и страх няма как да се получи нещо плодотворно, няма как да има атмосфера за работа. Изкуството се прави с любов. Ако хората се занимават само с кризи, няма да има изкуство на високо ниво. Заплатите така и така са ниски.

– Защо музикантите не се борят за по-достойно заплащане?

– Ако започнат да се борят за нещо, тогава могат да се преборят за хиляди неща. Не само за заплащането. Ако взимат примерно 2 хиляди лева на месец и пак има управление, което ги прави луди – няма да е добре. Проблеми има във всеки оркестър. В Германия има много пари и трябва да знаете, че и там не винаги най-известните са най-добрите. Отворете YouTube, има фантастични диригенти, но никой не ги знае.

– Може би сте гледали филма „Камшичен удар“. Актьорът в образа на тираничния диригент взе Оскар тази година за ролята си. Той управлява оркестъра с терор, обиди – това гласят и обвиненията към Емил Табаков. Това ли е пътят към съвършения звук?

– Знаете ли, мен пък ме обвиняват често, че съм прекалено мека. Постоянно се усмихвам, не повишавам тон… Преди 25 години, когато учих в академия Киджана в Сиена, там имаше български оркестър и музикантите в него ми казваха: „Ние имаме нужда от диктатор, само така функционираме“. Аз още тогава знаех, че никога няма да бъда диктатор. Работата на диригента е да обединява, да дава надежда, смисъл на работата. По-добре всички да се радват, отколкото да са подтиснати. В нашите концерти се получава дух в музиката. Това докосва и музикантите, и хората. Няма значение дали са разбрали фугата – същественото е дали са били докоснати. Моята мисия е винаги да се боря за доброто. И да казвам истината.

– След тези думи всеки ще си каже, че ви е лесно, когато имате зад гърба си барон Енох цу Гутенберг, а тук хората едва вързват двата края с 600-700 лв. заплата. Знаете, истината на гладния е различна от тази на сития.

– Виждам, че музикантите тук работят в държавен институт, но ходят постоянно и на записи, правят извънредни концерти. Сутрин, обед и вечер те търчат от един концерт на друг – заради заплатите, осигуровките. Държавната институция не ги храни. Онова, което им се плаща в един държавен оркестър, не им достига. И те са в правото си да го кажат.

– Вашето семейство има два оркестъра вече – на съпруга ви и вашия? Колко души ще са, ако ги съберете заедно?

– Много голям оркестър ще стане (смях)! Говорили сме си, че можем да ги съберем. Моят оркестър е от около 80 души, неговият е 80-90 души. Той има огромен хор със 100 човека.

– Когато не репетирате, случва ли се във вашия дом да звучи на живо музика?

– Разбира се. Когато мъжът ми има рожден ден, когато правим кръщене или някакъв семеен празник, у дома идват музиканти – примерно квартет от хорни, или брас квартет, или щрайх квартет. Идвали са от Мюнхенската филхармония, канила съм и наши музиканти… Надявам се да продължим в този дух – и за тях е интересно да видят нещо различно. А и за германските музиканти е различно да свирят в градина. В нашата голяма зала съм репетирала „Травиата“, даже и със солистите. Залата е голяма, звучи добре – и за голям, и за камерен оркестър.

Когато мъжът ми има рожден ден, когато правим кръщене или някакъв семеен празник, у дома идват музиканти - примерно квартет от хорни, или брас квартет, или щрайх квартет.

Когато мъжът ми има рожден ден, когато правим кръщене или някакъв семеен празник, у дома идват музиканти – примерно квартет от хорни, или брас квартет, или щрайх квартет.

– Да, животът ви изглежда като приказка.

– Така е, но не делегирам често задълженията си. Ставам в пет и половина сутринта, водя децата на училище, ходя на пазар… и чак в края на деня, когато легнат, започвам да уча партитури. Нямам градинар – предпочитам сама да си гледам розите. Когато бях бременна, до деветия месец се грижех за цветята. Обичам да правя нещата сама. Затова създадох моя оркестър.

– Кой дирижира вашия дом?

– И двамата. Съпругът ми много пътува, дирижира. Аз се занимавам с къщата, с децата. Не е лесно за една жена хем да си гледа работата, хем къщата. Не почивам, жените винаги са ангажирани. Нормален човек съм, като вас. Не мога да променя начина си на живот, само защото съм в аристократично семейство. Винаги съм работила и ще остана такава. Да ме виждате сега с маникюр или с фризура? След малко съм на репетиция. Утре като отида в БНТ – естествено ще си сложа една рокля, ще си навия косата…, но искам да бъда нормална, да бъда приета такава, каквато съм била винаги. С респект и скромна обич, която човек влага в отношенията си с хората, в работата, той може да получи нещо. Защото някой ден, когато няма да ни има, няма кой да ни знае – но може би ще остане нещо от нас в сърцата на децата ни, на приятелите ни. Любов. Тя има най-различни форми и една от тях е музиката.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах