В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.
Ататюрк не е газия, „борец за вярата”, той е герой на модерността. А Реджеп Ердоган, за разлика от него, вместо начело на армии, е основател на партия. Вместо за „щастието на нацията”, той говори за „семейството и религията”.