Твърде много думи се изсипват обикновено на тази мрачна годишнина – Деня на обесването на Васил Левски. Затова днес само ще ви припомним какво са казали за него светлите умове, живели в неговата епоха. Преклонението им към техния съвременник ще ни напомни, че ние, хората от тяхното бъдеще, за нещастие все още сме твърде малки, за да понесем сравнение с величието на Апостола.
Захарий Стоянов:
Васил Левски умрял на 35-36 години от своето рождение. Той имаше почти среден ръст, пълен в снагата, с извънредно широко чело, с продълговата приятна физономия, очи сини, мустаци тънки, ясно жълти (почти бели), коса тоже жълта. От по-напред, докато не бил се още компроментирал, бил много по-снажен и здрав, но отпосле захванал малко по малко да изпада. Той разбирал своята важна задача, и затова живееше по строги правила. Ракия, вино и тютюн не туряше в устата си. За нежния пол и други земни щастия и дума не отваряше, а и другиму забраняваше да говори в негово присътствие за това. Говореше езици: български, сръбски, румънски и твърде малко турски. Покрай другите свои трудни занятия той обичаше в праздните си часове да се занимава и с четене. Най-много е четял вестниците на Любен Каравелов, които му носели тайните куриери, и „Македония“ на Дядо Славейков. Големите смутове, на които бе свидетел България, три години после смъртта на Левски, една голяма част отъ тях се дължи на тоя последния. Ако не беше той да събуди най-рано заспалите духове, то ние не щяхме да имаме Априлско въстание. Участвувах в приготовлението на това последното и видях до колко народът беше приготвен още от времето на покойния дякон, — от бащата на апостолите.
На Василя Левски
Любен Каравелов
Сбирайте са, моми, булки,
и млади ергене!
Да чуете барем една
песен и от мене…
Събрахте са. Знайте сега,
че моята песен
не весели младо сърдце, —
мерише на плесен.
„Слънце ярко, слънце светло,
зайди, помрачи са;
а ти, ясна месечинко,
бягай, удави са!
Не светете на турските
кръвави тирани,
които са телата ни
покриле със рани;
не светете на гръцките
духовни търговци,
които са испояле
свойте мирни овци;
не светете на нашите
дебели хаджие,
които са най-първите
хорски кеседжие;
не светете на нашите
кални вестникари,
които са совестьта си
за кокал продале;
не светете на нашите
писатели черни,
които са на турците
чеда мили, верни;
не светете на нашите
учители — крави,
кои носат изгнил мозак
вов кратуни здрави!
Слънце ярко, слънце светло,
небесно светило!
Не нагрявай веч старото, —
то е мъртво, гнило!
Месечинко, виторожко,
не свети богато
над гюбрето, над боклукът,
над хорското блато!
Съберете свойте лучи,
роскошно изгрейте,
над младото, пролетното
свет Христов излейте;
осветлете българската
бесилница света,
която е възвдигната
от ръка проклета!
Тука виси добар юнак,
или млада сила,
която е воскресила
свойта майка мила;
която е пробудила
свойто мило племе,
която е посеяла
ново, здраво семе.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение