Батко и неговият Биг Брадър в българския превод

„Бяхме четворица — Джордж, Уилиъм Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг — от здравно гледище, разбира се.“
Превод Асен Христофоров, 1963 г.

„Скромната ни компания наброяваше четирима – Джордж, Уилям Самюъл Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се оплаквахме един на друг от разклатеното си здраве.“
Превод Красимира Маврова, 2020 г.

„Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и споделяхме колко сме зле – зле от медицинска гледна точка, то се знае…“
Превод Жечка Георгиева, 2020 г.

Така започва една и съща книга в три различни превода. Книгата е на Джером К. Джером и според двама от преводачите – Жечка Георгиева и Асен Христофоров се казва „Трима души в една лодка (без да броим кучето)“, а според третия преводач – Красимира Маврова – „Трима души в една лодка, без да става дума за кучето“. Два от преводите – на Жечка Георгиева за „Колибри“ и на Красимира Маврова за „Хеликон“, излязоха едновременно през 2020 г. И двете преводачки имат опит в превода на хумористична литература от английски, и двете са превеждали Удхаус. Но грешките – стилистични, коректорски, фактологични – в изданието на „Хеликон“ са толкова много, че човек неволно си задава въпроса дали наистина говорим за сериозно отношение към толкова важно нещо като „осъвременяване“ на вече познат превод.

Темата нашумя особено в последните дни във връзка с масовото превеждане на Оруел и особено след опита на младия преводач Борислав Стефанов да „осъвремени“ езика на „1984“ дотолкова, че да премахне от книгата дори думи и словосъчетания, превърнали се в нарицателни и заживели собствен живот извън страниците ѝ, както и трайни понятия – като „Големият брат“ е станал „Батко“, а „петилетка“ – „петгодишен план“. Големият проблем обаче не е в това, че ще се появят нови, повече или по-малко талантливи преводи. Упражнението би било изцяло за сметка на издателите, ако не присъстваха фактори, които изкривяват крайния резултат.

В горния пример с „Трима души в една лодка” неравнопоставеността идва от факта, че единият превод е дело на издателство, което всъщност е търговска верига. Със сигурност има начини да бъде предрешен читателският избор. В момента в огромната верига „Хеликон“ може да бъде намерено само тяхното собствено издание.

А читателят няма как да вземе информирано решение на база превод. Той няма възможността, нито ангажимента да прави сложни сравнения между оригинала и предложените му 3-4 варианта на български. Няма как в книжарницата или пред компютъра да отвори книгата и да сравни качеството. Основните му критерии за избор в случая са коричната цена, достъпността и корицата. А това, съгласете се, няма нищо общо с качествата на превода, тоест – с качествата на книгата.

Върху нов превод на „1984“ на Оруел в последно време са се трудили поне четирима преводачи. Всеки от тях е внесъл по нещо свое, изменил е нещо, оформил е по нов начин цялостната тъкан на книгата. Читателите, които ще си купят различни издания на дистопичния роман, ще четат различен текст. Ще цитират различни афоризми. Ако стигнем малко по-далеч с метафората, практически ще живеят в различни светове.

Вижте още: ИЗДАТЕЛИТЕ СЕ ЗАХВАНАХА С ОРУЕЛ

Разбира се, това винаги се случва с преводните творби, особено ако времето натрупва необходимост от тяхното преоформяне. Неизбежно е по-късните преводи да отразяват нова структура на речта, нова лексика, нова културна реалност. Но това в никакъв случай не предполага „опростяване“ на езика, нито промяна в ритмиката и контекста на романа.

Преводачът Борислав Стефанов заяви в ефира на БНТ, че днешното поколение не използва някои изрази, затова е почувствал нужда да ги промени. С подобен подход преводачът сам затваря собствения си превод в един ограничен контекст – този на своето поколение. Липсата на усет за минало и бъдеще, колкото и патетично да звучи, е толкова опасна за преводача, колкото и за писателя.

Проблемът с разликата в преводите и липсата на адекватна издателска политика в това отношение поражда и още една тема – за абсолютната липса на преводаческа критика. Оперативните критици се съсредоточават върху качествата на книгите и споменават присъствието на преводача спорадично, като второстепенна тема. Всъщност точно критиката трябва да играе ролята на коректив и критерий при избора. Но подобни материали едва ли ще се появят скоро, твърде много фактори ги спират.

Живеем във времена, когато достъпът до чуждоезични книги е максимално улеснен. Все повече млади хора четат в оригинал. Затова отговорността на преводачите е още по-голяма. Те трябва да опазят богатството на езика, на който превеждат, за да не откажат едно цяло поколение да чете на родния си български.