Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Бедствията през 2019-а: човекът срещу природата

Нейният отговор: температурни рекорди и наводнения

Митинг в Лисабон на 29 ноември срещу климатичните промени, част от глобалните протести „Петъци за бъдещето“ на активистката Грета Тунберг. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Бедствията през 2019-а: човекът срещу природата

Митинг в Лисабон на 29 ноември срещу климатичните промени, част от глобалните протести „Петъци за бъдещето“ на активистката Грета Тунберг. Снимка: ЕПА/БГНЕС

71 нови вида животни и растения откриха учените през 2019 г. – чудати морски създания, паяци, охлюви и дори корали. Така днес вече е известно съществуването на оранжев гущер, на лилавите риби „уаканда“ и паяците, „почитащи мравките“, защото живеят в мравуняци. Освен на откритията, 2019-а бе и на загубите – спиксовият ара, синият папагал, вдъхновил детския анимационен филм „Рио“, вече не може да бъде открит в дивата природа. В Малайзия бе обявен за изчезнал суматранският носорог, а в останалия свят представителите на този вид са по-малко от 80. Макар да не са критично застрашени, по официални данни 30% от австралийските коали са загинали през 2019 г.

Зад всяка от тези загуби се крият редица фактори, но най-първият и най-често срещан от тях е човешката намеса, унищожила хабитата на животински и растителни видове, довела ги до ръба на оцеляването.

Причината за смъртта на коалите например са пожарите в Австралия, които бушуват и в момента, след като континентът бе залят от невиждана гореща вълна. Бедствието отне живота на 9 души и овъгли повече от 5 млн. хектара земя, но щетите тепърва предстои да бъдат оценени, когато стихията бъде овладяна. Към момента  активните огнища в цялата страна са над 100. Австралийците се бориха с огъня дори на Коледа, в социалните мрежи се появиха десетки снимки на хора, които приютяват коали и кенгурута в домовете си, за да ги спасят от смъртта.

Амазония гори и през декември. Там през 2019 г. бяха изпепелени близо 1 млн. хектара гори. Както се оказа по-късно, причината бе обичаят на животновъдите да палят земите си. Тази година обаче това струва на Амазония 84-процентен ръст на пожарите спрямо 2018 г. Над 40 хил. са били огнищата пред тази година, някои от тях още активни.

Вижте още: ОБЕЗЛЕСЯВАНЕТО В АМАЗОНИЯ С НАЙ-ВИСОКИ НИВА ОТ 11 ГОДИНИ НАСАМ

Снимка на елен с рога, обхванати от пламъци, се разпространи като пожар в социалните мрежи. Но тя не бе истинска, за разлика от огъня в Сибир от юли 2019 г. в пожар с размерите на Белгия. Стихията изпепели 2,6 млн. хектара земя за един месец, влошавайки драстично качеството на въздуха.

СНИМКАТА С ГОРЯЩИЯ ЕЛЕН Е ФАЛШИВА, НО СИБИР НАИСТИНА ГОРИ

Тайфун отне живота на 86 души в Япония през октомври, когато милиони бяха посъветвани да се евакуират.

Температури от 49 градуса по Целзий удариха северната част на Индия през юни, когато заради горещините загинаха 90 души. Все пак абсолютният рекорд остана в 2016-а, когато в щата Раджастан бяха измерени 51 градуса.

И Европа не бе пощадена през 2019-а – на 15 април, дни преди Великден и минути след края на работния ден във Франция, гъсти пламъци задушиха покрива на Нотр Дам. Хиляди французи наблюдаваха ужасени срутването на дървената кула на катедралата, но щетите не засегнаха интериора на храма. Последвалата кампания за събиране на средства за реновацията на покрива предизвикаха вълна от неодобрение защо дарените милиони евро не могат да бъдат събрани, когато става дума за глада в Африка или за друга, по-важна цел.

На 12 ноември Венеция се изправи пред най-лошото си наводнение от 1966 г. насам – нивото на водата достигна в най-високата си точка 1,84 м, а основни туристически атракции като площад „Сан Марко“ останаха с дни под вода. Бедствието наложи преждевременното затваряне на биеналето, а кметът на града прецени, че за пълното възстановяване на града ще са нужни 1 млрд. евро. Същевременно стотици туристи намериха забавление в това да се разхождат из потопения град с гумени ботуши.

ЩЕТИТЕ ОТ НАВОДНЕНИЯТА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ – 1 МЛРД. ЕВРО

И докато всичко това бушуваше по света, мнозина се обединиха срещу Грета Тунберг, 16-годишната климатична активистка. Тя започна движението „петъци за бъдеще“, в което хиляди ученици от цял свят, включително и у нас, избират не да ходят на училище, а да протестират срещу бездействието на правителствата с оглед приближаващата екологична криза. През 2019 г. „Тайм“ я избра за Човек на годината.

Междувременно водещи британски културни институции предпочетоха финансови загуби пред парите на най-големите си спонсори – някои от световните замърсители – и се отказаха от спонсорството на „Бритиш петролиум“.

Светът влиза в 2020-а, докато към най-бедните държави в света (сред тях и България) продължават да пътуват контейнери с отпадъците на могъщите икономики. Все повече хора обаче търсят начини да намалят въглеродния си отпечатък, отказвайки употребата на пластмаса в ежедневието си, замествайки прибори от бита с варианти от слама, бамбук и дори паста. Но пожарите горят и днес в Амазония и Австралия, а големите индустриалци се смеят на Грета Тунберг.

МЕЧТИТЕ НА ГРЕТА ТУНБЕРГ И ЕФЕКТЪТ ОТ НЕЙНИЯ ГНЯВ

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах