Бегбеде, който обича собствения си затвор (като нас)

С каталога за мечти на Фредерик Бегбеде бе открито второто издание на кино-литературния фестивал „Синелибри“ в сряда вечер. Но внимавайте, защото тези мечти са нищо друго освен опасни и лъжовни, както предупреди самият писател пред стотиците гости в зала 1 на НДК. След като прие първата статуетка от фестивала, той заговори на български от сцената с четири (доста типични за него) реплики:

„Благодаря! Наздраве! Аз съм пиян. Обичам те!“

А сетне обясни, че получаването на такава награда му дава желание да продължи да се занимава с режисура. Тогава предстоеше публиката да види втория му филм – „Идеалът“, който Бегбеде създава по романа си „Помощ, простете“ (но както се оказа около 90 минути по-късно, предлага значително по-различна творба, а не просто директно прехвърляне на книгата към екрана).

Какъв е нашият идеал днес?, запита писателят-режисьор и поясни, че това е единственият въпрос и идея в „Идеалът“ – дали не е да спим с много манекенки, или пък да излезем далеч от консуматорското общество, или може би да отглеждаме децата си, или пък да вдигнем революция?

Преводачът и журналист Георги Ангелов (вляво), Фредерик Бегбеде и Жаклин Вагенщайн

„Капитализъм, комунизъм, социализъм, фашизъм, националсоциализъм, национализъм – изброи Бегбеде, – всички тези идеологии са представени по някакъв начин. Всъщност това е един каталог на мечти, но на мечти, които са опасни или лъжовни.“

Писателят обясни, че всичко това е сатира, която във Франция, още от времето на Рабле и Молиер, е издигната на нивото на изкуството. Но по думите му е много трудно да се критикува света, който те крепи – както се е случило с „99 франка“ на Ян Кунен, който бил разнищен от журналистите, всички от които на хранилка при рекламодателите.

Бегбеде добави, че той открай време процедира по този начин, а основата, върху която стъпва, е самокритиката. Така и в „Идеалът“ се опитал да обърне срещу системата собствените ѝ оръжия; като я критикува отвътре, преодолявайки личните си противоречия. Писателят даде за пример това, че е против несправедливото налагане на жените на фашистки модел за красота, диктуван от Фотошоп, но че същевременно работи в списание, на чиито корици моделите неминуемо са ретуширани чрез програма за обработка.

Бегбеде с Жаклин Вагенщайн и първата статуетка „Синелибри“

„Това, което всъщност ме интересува като писател и режисьор, е да доноснича. Аз свидетелствам, за да мога да преодолея чувството си за вина. Не съм в никакъв случай светец, нито пример за благочестие – коментира Бегбеде. – Всички ние живеем под диктатурата на красотата и сладко страдаме от това. Ние обичаме собствения си затвор.“

След това Фредерик Бегбеде остави зрителите да видят филма му (приятен, остроумен и прекрасно заснет), но не пропусна шеговито да съобщи, че се отправя към хотелската си стая – №555 в „Радисън“. А хората, които искат да се срещнат (може би отново) в София по време на посещението му, могат да го направят на прожекцията на „99 франка“ тази вечер (четвъртък) от 19 часа в кино „Люмиер“.