Твърди, че е романтичен егоист, но с Фредерик Бегбеде човек никога не е сигурен в онова, което чува или прочита от него. Той е писател, започнал своя път в света на думите от рекламния бизнес и всяко негово твърдение е подходящо за банер, плакат или билборд – като заглавията на романите му: „Любовта трае три години“, „Един френски роман“, „Първа равносметка след Апокалипсиса“, „Уна & Селинджър“… Те са като марка, продукт, на който е поставен етикет – в неговия случай цената стои на гърба на книгата.
Месеци след първото си гостуване през октомври 2016-а в София, сега през юни Бегбеде пристигна отново – този отново той път бе във Варна, като гост на първото издание на фестивала за драматургично писане за сцена и екран From Page To Stage. И макар да е отдаден до лудост на сладкия живот – знаем, че посвещава всяка свободна минута в търсене на долче вита – французинът е намерил време за едно интервю: пред Светлозар Желев, за новото българско списание DIVA!.
Бегбеде твърди, че не вярва в щастието – не и като постоянно състояние на ума. За него щастието е стремеж, затова харесва образа на Сизиф:
„Всеки ден той бута своя камък нагоре по планината, след което, точно под върха, камъкът тръгва обратно по склона. Сизиф има отвратителен живот. Камю обаче казва, че трябва да си го представяме щастлив. Защото съдбата ни е да бутаме камъка, да се стремим към целта с цената на огромни усилия, а на следващия ден да започваме всичко отначало. За мен това е долче вита – моменти на щастие, търсене на удоволствие, битка с тъгата“.
Пред DIVA! писателят твърди, че се стреми към прост живот, с малки очаквания и изисквания. Не му вярваме, защото още от следващото му изречение разбираме, че на 51 г. той все още не е постигнал тази нирвана, а може би няма и намерение:
„Надявам се някой ден да поумнея толкова, че да имам само една работа, една жена и една чаша вино. Струва ми се, че напредвам към тази цел. С годините лудостта ми намалява. На 85 ще съм тотално мъдър!“
Бегбеде може би сам убеждава себе си, че скоро ще изостави градския живот в Париж, защото адреналинът, който му дават удоволствията (красивите момичета, алкохолът и наркотиците), при него не трае повече от час:
„Ако човек има малко ум, разбира, че всичко това върши работа максимум за час. После се чувстваш виновен, засрамен, самосъжаляващ се. Подобен начин на живот не е отговорът“.
Писателят твърди, че ще се премести в Гетари, малко селце в Югозападна Франция – защото „храната там е хубава, пейзажът – невероятен, а хората – добри“. Произхожда от тази част на страната и споделя, че там, близо до Атлантика, се чувства най-добре.
С какво го привлича провинцията? С бавния си живот:
„Усещаш природата, виждаш смяната на сезоните. Може би всичко това ми харесва, защото остарявам. Предпочитам да се радвам на последните ми минути на този свят в Южна Франция, вместо да ги прекарам в тоалетните на парижките нощни клубове, където бях заключен през последните 30 години.
Преди време попаднах в затвора за два дни (Бегбеде написва автобиографичния си „Един френски роман“ като следствие от това пребиваване – бел.ред.). Сега си давам сметка, че съм бил под ключ много по-дълго. Бил съм затворник, когато съм си въобразявал, че съм на свобода“.
В интервюто пред DIVA! Фредерик Бегбеде обяснява още, че ако литературата изчезне, ще настане Апокалипсис. Казва, че литературата е единствената ни връзка с човечността.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение