Беларус иска да конфискува дома на Светлана Алексиевич, купен с парите от Нобеловата награда

Режимът в Беларус възнамерява да конфискува дома на Светлана Алексиевич, разказва писателката в интервю за немското издание „Ди Цайт“. От есента на 2020 г. носителката на Нобелова награда за литература живее в Берлин, защото се страхува за свободата и живота си.

Алексиевич разказва, че в централната емисия новини на държавната телевизия в Беларус са обявили, че нейният апартамент е идеален за семейство на силовик от ОМОН – беларуските военизирани полицейски части. Голямото жилище на Светлана Алексиевич в Минск е купено с парите от Нобеловата награда. Купуването му е било наложително, защото заради огромното количество книги наемодателят я е изгонил от малката ù квартира, разказва писателката.

„Дневниците ми са там, всичките ми ръкописи – казва Алексиевич. – Все пак мои приятели успяха да изнесат медала на Нобеловата награда преди няколко дни. Моят свят се е изграждал в продължение на много години и в апартамента ми има неща, които имат символно значение за мен. И тогава тези животни – не мога да ги нарека по друг начин – нахлуват и унищожават този свят. Преди време унищожиха всичко в апартамента на един учен, изсипаха камион с боклук в апартамента му и публикуваха снимки от това. Трудно е да си представим какво чувства човек, когато види какво е направено с неговия свят.“

Светлана Алексиевич разказва, че дори далеч от Беларус или Русия, хората, избягали от режима, продължават да изпитват страх.

„За новата си книга се срещам с много хора, които са избягали във Варшава, Прага или Вилнюс, и това е шокиращо. Тези, които са били в затвора, са съгласни да се срещаме само на улицата. Тези хора се страхуват да говорят, често шепнат, постоянно се оглеждат. Дори и да отидете в Австралия, ще вземете това преживяване със себе си. Преди няколко дни тук, в Берлин, ми гостува руската журналистка от „Новая газета“ Елена Костюченко. Тя ме попита: „Как можете просто да оставите балконската врата отворена?“. Или: „Смеете ли да излезете сама на улицата?“. Тогава разбрах какво е преживяла.“

Нобеловата лауреатка, която е документирала стотици житейски истории, повечето от които трагични, смята, че страхът е истинският ад, защото е трудно да останеш човек, когато се страхуваш.

„Ди Цайт“ припомнят, че през лятото на 2020 г., когато заплахите срещу Светлана Алексиевич от страна на режима на Лукашенко бяха в най-напрегната фаза, посланиците на всички страни от ЕС в Беларус са се редували да стоят при нея, за да ù осигурят защита. Писателката разказва за този период с благодарност.

„Да, тогава много посланици бяха там със съпругите си ден и нощ. Добре беше, защото имаше много хора извън апартамента, които не знаехме какво правят, и често бях предупреждавана от персонала в сградата: „Светлана, не излизай! Точно сега не бива“.“

Светлана Алексиевич вярва, че скоро ще пламне нова съпротива в Беларус.

„Зависи какво ще се случи с Украйна. Независимо дали нещо се движи в Русия, или не. Тези диктаторски режими са съсредоточени върху един човек. Ако нещо се случи с този човек, независимо дали това е Путин, или Лукашенко, тогава нещо ще се промени. Наистина е трудно да се каже какво ще бъде това. Но едно знам със сигурност: дори Чингис хан или Сталин не са могли да спрат времето.“

Носителката на Нобелова награда за литература смята, че в славянския свят литературата оставя травми.

„Хората не живеят собствения си живот. Те живеят така, както им казва литературата. Тя не помогна и при прехода от социализъм към капитализъм. Толстой и Достоевски вече не дават никаква ориентация.“

Попитана какъв въпрос би искала да зададе на лидера на Беларус Александър Лукашенко, Алексиевич отговаря категорично:

„Бих го попитала дали е обичал някого.

Тази жестокост, тези войни – това са симптоми на един по-голям комплекс. Хората, които не просто са притежавали някого, а наистина са го обичали, не са способни на такъв садизъм. Всеки, който е разбрал стойността на любовта, не е в състояние да изпита удоволствие от клането на друго човешко същество“.