Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Белите галерии са красиви. И скучни до смърт

Някога влизането в галерия, бяла и чиста като космическа станция, замислена от Кубрик, е било истински шок. Но времената се променят, твърди Джонатан Джоунс от „Гардиън“

Белите пространства отнемат историята от произведението и ограбват чувствата, които то буди. Те протежират лошото изкуство чрез фалшивата аура на съвременен шик, но лишават великото изкуство от емоционалната му сила. - Белите галерии са красиви. И скучни до смърт

Белите пространства отнемат историята от произведението и ограбват чувствата, които то буди. Те протежират лошото изкуство чрез фалшивата аура на съвременен шик, но лишават великото изкуство от емоционалната му сила.

Две чисто нови галерии с бели стени подчертават клишираността на този вид пространство. Те се опитват да внушат авторитет и чистота, но всъщност убеждават колекционерите да похарчат милион лири за купчина гипс, оформена като лайно. Чисто белите пространства са гробници за изкуството. В тях усещаме радост като в кенотаф и цялата творческа фантазия на магазинче за конфекция.

Тази есен видяхме откриването на две съвсем нови белостенни галерии за изящно изкуство в Лондон – и двете създадени от едни и същи архитекти: Карузо Сейнт Джон, които изваяха „Нюпорт Стрийт Галери“ за Деймиън Хърст на мястото на бивше ателие в Южен Лондон и помпозна бяла галерия за Гагоужън в Мейфеър.

И двете нови места са красиви. И двете са смразяващи.

Клише е, че съвременното изкуство изглежда най-добре в празни, безцветни пространства. Някога влизането в галерия, бяла и чиста като космическа станция, замислена от Кубрик, е било истински шок. Но времената се променят. Новото остарява. В момента космическите галерии са конвенционални и невдъхновяващи места за показване на изкуство.

Окачете абстрактна картина или разположете инсталация. Да, те наистина ще бъдат на пръв поглед ефектни в просторен, празен мол. В действителност бялото пространство на галерията придава тежест на произведението. Ето защо комерсиални галерии „Уайт Кюб“ (самото име говори за мястото) и „Гагоужън“ се стремят към тази чистота. Бизнес-целта им е да карат колекционерите да се чувстват по-сигурни в себе си, когато им се прииска да хвърлят един милион лири за някоя купчина гипс, оформена като колосално лайно – а колекционерите ще се втурнат от целия свят към Лондон за Панаира на изкуствата „Фрийз“ тази седмица.

Освещаващата, строга дисциплинираност на бялата галерия е съвременният еквивалент на рамката около маслената картина. Модерното изкуство някога се разбунтува срещу рамките и свали скулптурите от пиедесталите им. Изкуството отхвърли традиционните маркери, които го отделяха от живота. То отказа да бъде отграничавано с красиви декори. Но когато модерното и съвременното изкуство станаха мейнстрийм, те създадоха и своя собствена версия на скучно благоприличие. Бялата галерия е тихата катедрала на съвременността.

Много по-рисковано и вълнуващо е съвременното изкуство да бъде изагано в старомодни, орнаментирани, исторически натоварени места. Ай Вейвей сред порцеланите на двореца Бленъм или във величествените зали на Бърлингът Хаус; светлината на Джеймс Търел сред класицистична лудост. Точно тези контрасти придават живот на изкуството.

Едно от най-въздействащите произведения на съвременното изкуство, които съм виждал, е „Трамвайната спирка“ на Йозеф Бойс: обезпокоително преплетени трамвайни линии, а до тях – примитивна глава, набита на кол, с измъчено изражение, първоначално създадена за германския павилион на Венецианското биенале. Имах късмета да видя инсталацията в грандиозна класическа зала в музей в Берлин. В това разкошно мраморно обкръжение, емоционалният ефект беше огромен – това беше вик на страдание за германската история. Толкова много мъка, страдания и скръб внушаваше произведението, разположено в огромната пруска галерия.

Няколко години по-късно видях същото произведение в бяло помещение в „Тейт модърн“. Цялата внушителност, цялата атмосфера на натовареното берлинско обкръжение си бяха отишли. Това беше просто една студена скулптура. Белотата унищожаваше значението й.

Белите пространства отнемат историята от произведението и ограбват чувствата, които то буди. Те протежират лошото изкуство чрез фалшивата аура на съвременен шик, но лишават великото изкуство от емоционалната му сила.

Боядисайте ги. Черни или поне червени. Дайте на изкуството някаква архитектурна среда, срещу която то да се бори, някакви паяжини и призраци.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах