Бенедикт: Дори аз не мога да произнеса „Къмбърбач“ рано сутринта

Звучи сякаш извадено от стар, прашен том, произнася се трудно и хипнотизира. Разбира се, става дума за името на най-новата британска звезда на сцената и пред камерите. Бенедикт Къмбърбач. Актьор с аристократично излъчване и раздалечени очи, които могат да бъдат едновременно проницателни, интелигентни, студени, разбиращи и присмехулни.

Изключителният талант му донесе наградата за театрално изкуство „Лорънс Оливие”, плюс много фанатични почитатели. Да се добереш до билет за представление с негово участие е почти невъзможно. Новината, че ще играе Хамлет в арт център „Барбикан“ от 5 август 2015 г. предизвика истерия, довела до изчерпването на пропуските за минути. Хилядите му фенове не пропускат също така нито един епизод от сериала на Би Би Си „Шерлок”, в който той изпълнява главната роля. Разпалено обсъждат майсторските му изпълнения в „Хокинг”, „12 години в робство”, „Петата власт” и „Хобит“. Тържествуват заради номинациите му за БАФТА, „Еми” и „Златен глобус”.

Очаква се Бенедикт да вземе първия си „Оскар” с драмата „Игра на кодове”, която вече е по българските кина. Във филма той играе Алън Тюринг – гениален математик, логик, криптоаналитик и философ, нает от британското правителство през Втората световна война. Освен че разбива шифрите на използваната от нацистите кодираща машина „Енигма“, той прави абстрактен модел на компютъра и полага основите на Теорията за изкуствения интелект. През 1952 година обаче е осъден за хомосексуалност, животът му е разбит, а постиженията му – погребани.

Как 38-годишният Бенедикт лично преживява драмата на Тюринг, какво мисли за хомофобията, как понася славата и справя ли се със страха от провал? Отговорите открихме в интервютата, които той даде наскоро за „Уолстрийт джърнъл”, „Гардиън”, „Варайъти”, „Мирър” и др. Предлагаме ви най-доброто от тях.

За „срещата” с Алън Тюринг

Знаех съвсем малко за него, преди да прочета сценария на „Игра на кодове”. Защото името му не се споменава често нито в научните, нито в историческите книги. Портретът му не е върху кориците на учебниците, нито върху банкнотите, където са Дарвин и Нютон.

Алън Тюринг е абсурдно неизвестен в сравнение с постиженията му. Освен, че е баща на компютърната наука, той разбива кодовете на нацистката армия и така става част от усилието за спасяването на милиони човешки животи през Втората световна война. За награда е подложен на садистично, тоталитарно преследване от британското правителство и е унизен от същото това общество, на което е помогнал да се спаси от гибел, само защото е бил различен.

Алън Тюринг преминава през живота толкова бързо и трагично, а едновременно оставя толкова дълбока и важна следа, че придава нова форма на света и влияе на живота ни досега.

За кастрацията на гения

Във времето, в което живее Тюринг, хомосексуализмът е смятан за морално неприемлив, наказуем и „лечим”. Отвратително е дори да си помислим, че само преди 100 години стотици, по-точно хиляди мъже, са били преследвани заради сексуалната си ориентация. Имали са право да избират между две възможности – две години затвор или химическа кастрация (т.е. хормонално лечение с естроген). След като е разкрит като гей и е обвинен в непристойно поведение през 1952-а, Тюринг избира химическата кастрация, за да продължи работата си. Ежеседмичните инжекции с естроген обаче рушат тялото на този физически и сексуално активен човек. Бавно започват да разсипват таланта, ума, способността му да работи.

Заради „лечението” Тюринг не може да се върне към личността, която е бил, нито към работата, която му дава убежище, спасение, цел. Отнето му е правото да обича, да бъде свободен и да изява себе си, какъвто е. Не му остават защити. Без съмнение, това води до самоубийството му през 1954-а. Слага крайна живота си на 41.

Тюринг изстрадва живота си. Несправедливостта, жестокостта към него е огромна. Но той нито за секунда не се държи като жертва. Не иска да бъде мъченик, не е показва страданието си. Не мисля, че е било заради някаква кауза. Просто е бил верен на себе си. Това е всичко, което един човек трябва да бъде. Затова, за мен, Алън Тюринг е герой.

За комплиментите

Най-големият комплимент, който получих, беше от семейството на Алън Тюринг. След като тези хора гледаха лондонската премиера на „Игра на кодове” ми казаха, че пред екрана са се почувствали така, сякаш отново са с Алън. Това е единствената рецензия за филма, от която имам нужда.

Мартин Фрийман и Бенедикт Къбмърбач на снимачната площадка на сериала „Шерлок“.

За хомофобията

Когато бях на 18 (в началото на 90-те – бел. ред.), в училището ми – пансион за момчета, върлуваше невероятна хомофобия. Една сутрин, докато довършвах някакво есе, усетих суматоха. После чух тупуркането на два чифта крака. Секунди по-късно след бягащите се спусна орда с крясъци: “Педали! Педали!”. Какво, по дяволите, ставаше? Оказа се, че две момчета са хванати да правят нещо в леглото и са подгонени от съучениците си.

Когато трима от преследвачите, останали без дъх, се прибраха след „лова”, ги попитах: „Какво правите, идиоти такива? Ти си сикх, ти – евреин, ти идваш чак от Кения. Защо, вместо да преследвате някой, не седнете и не разкажете за тормоза, които сте преживели заради религията, расата, вярата или цвета си? Разберете, светът е пълен с отвратителни предразсъдъци, защото всички сме различни. Трябва да се научим да приемаме различията още в училище, за да влезем в живота като по-добри личности. Да разберем, че хората са различни, вместо да демонстрираме, че не сме като тях. На кой му пука, че две момчета са хомосексуални? Просто трябва да съществуваме съвместно с тях.”

За Обама, жените и гейовете

В Щатите все още цари хомофобия. Британският певец Мориси има едно парче America Is Not the World, в което се пее нещо от сорта: “В Америка, наричана страната на свободата и на неограничените възможности, президентът никога не е черен, жена или гей”. Песента е от 2004 година, отпреди Обама да встъпи в длъжност. Сега, след като Щатите вече имат чернокож държавен глава, трябва да продължат напред. Следващият им президент трябва да е жена. Още по-следващият – гей.

За момчетата и машините

Чувствам се свързан Алън Тюринг чрез технологиите. Ако потърсите в Google моето име, ще използвате алгоритъм, подобен на този, който Тюринг е използвал за разбиването на кода на нацистите. Ако пък потърсите в Google неговото име, пак същият алгоритъм ще ви свърже с мен като актьор.

Преди време пък детето на един приятел видя как изглежда шифровъчната машина „Енигма”, в чийто код Тюринг е проникнал. Първият му въпрос беше „Къде й е екранът?”. Направо ми разби сърцето като го чух! Обаче същото това 8-годишно хлапе след това се прибрало у дома и потърсило в Google повече за „Енигма”. Фантастично, нали?

За живота сред звездите

Когато станеш популярен, хората си мислят, че едва ли не веднага се изолираш от света. Не е вярно. Аз продължавам да се возя в метрото, да карам мотора си. Обичам да излизам, да посещавам галерии. Е, понякога е странно да влезеш в стаята и да знаеш, че хората те разпознават, а ти не знаеш кои са те. Понякога се справям с това особено чувство, друг път – не. Когато не успявам, не се чувствам неловко. Не се скривам вкъщи. Не искам да живея в свят, в който трябва да строя високи стени около себе си.

Продължавам да се возя в метрото, да карам мотора си. Обичам да излизам, да посещавам галерии…

За личното пространство

Понякога хората се струпват около мен, вадят телефоните си и очакват да направя идиотска физиономия пред камерите им. Отказвам. Все пак не съм съм маймунка от цирка. Когато стана банален, предпочитам да се оттегля.

За славата

Все още не съм свикнал с нея. Още мисля върху това, което ми се случи. Едновременно е странно и забавно. В мен върви постоянен процес на преговаряне и разбиране на популярността.

Почитателки на Къмбърбач си правят селфи с негово картонено изображение.

За честта на фамилията Къмбърбач

Започнах кариерата си като Бенедикт Карлтън (пълното му име е Бенедикт Тимъти Карлтън Къмбърбач). Мисля, че Карлтън е чудесно име. Така се е наричал дядо ми, когото никога не съм виждал, така че това, само по себе си, е чудесна причина да нося името му. За съжаление обаче, то не ме доведе доникъде като начинаещ актьор с първия ми агент.

Шест месеца след като завърших (Манчестърския университет и Лондонската академия за музикално и драматично изкуство – бел. ред.) си намерих нова агентка. Тя ме попита: „Защо не използваш фамилията си? Къмбърбач е фантастично, необичайно име. Не можеш да го забравиш, чуеш ли го веднъж.” Отговорих й: „Да, така е, но дори аз не мога да кажа „Къмбърбач” в понеделник сутринта. Звучи като пръдня в банята. Има много балончета”. Но, в крайна сметка, започнах да използвам това име. И, изглежда, то проработи.

За тероризма

Не можеш да убиеш една идея с бомби, а само да я укрепиш. Затова мисля, че преди да преборим Ислямска държава, трябва да я разберем.

Дано не прозвуча погрешно. Всеки трезво мислещ човек е срещу фанатизма. Ако имаше военна повинност и получех повиквателна, щях да отида войник, защото всеки на тази планета, независимо от расата или вярата, не може да приеме етичния и морален геноцид. Ужасяващо е да убиваш всеки, който не вярва в същия екстремизъм, в който вярваш ти. На това категорично трябва да се противопоставим. Но, мисля, разумният начин да го направим, е като първо го разберем.

За страха от провал

Най-хубавите моменти са, когато получа предложение за работа. Скачам от радост, отлепям се от земята. Но щом се приземя, си казвам: „О, по дяволите, та аз наистина трябва да свърша това! Трябва да направя много добра роля! Трябва да работя върху един от най-известните текстове на Шекспир! Трябва да науча цял телефонен указател с реплики!”.

Страховете ме обсебват. Но най-добрият начин един актьор да се пребори със страховете си е като си напомни, че не е сам. До него има режисьори, сценаристи, продуценти, гримьори. И всеки се опитва да свърши работата си по най-добрия начин.

Често медитирам. Това ми помага ми да сляза от въртележката, да придобия по-фокусиран ум и да стана по-внимателен към хората.

 За таланта да бъдеш свободен

Понякога трябва да направим крачка назад. Да спрем да приемаме всичко твърде сериозно, да станем отново леки като перце и да си спомним детската невинност. Да живеем за мига.

В нашата професия е особено важно да бъдеш свободен. Когато погледнеш в очите на хората и разбереш какво ти казват, всичко останало отива на заден план. Получаваш яснота. Изгубваш се в мига.

За блясъка на чистия ум

Често медитирам. Това ме успокоява, помага ми да сляза от въртележката, да придобия по-фокусиран ум и да стана по-внимателен към хората. Използвам опита, който получих в Западна Бенгалия (след като завършва училище, Бенедикт една година е доброволец в Индия и преподава английски на тибетски монаси – бел. ред.). Преживяването сред монасите ме формира на млада възраст. Опитвам се да запазя онова, което получих от тях.