Бенедикт Къмбърбач, събуден за Шекспир

Преди двайсет години, все още в училище, Бенедикт Къмбърбач получава първия си шанс да играе в „Хамлет“. Но, както си спомня учителят му по драма Мартин Тайрел, той избира да се концентрира върху оценките си. Две години по-късно ученикът се присъединява към театрална работилница, посветена на Шекспир и прекарва няколко часа в разработване на първото действие на пиесата, разказва британският „Гардиън“. Тайрел си спомня, че тогава 15-годишният Бенедикт е бил „грабнат от нея. Тогава той се събуди за Шекспир, както и за идеята да стане професионален актьор“.

Тайрел виждал очевидния талант на Къмбърбач в няколко училищни постановки и бил убеден, че той ще стане „крайно работлив, съвестен и успешен професионалист“, но дори не предполагал, че едновременно ще има номинация за Оскар и ще е актьорът в ролята на Хамлет, продал всички билети за представленията месеци преди премиерата.

Премиерата на „Хамлет“ с Къмбърбач в образа на датския принц е следващата седмица в прочутия лондонски арт център „Барбикан“. Билетите за него бяха изкупени за минути преди почти година.

Малцина актьори са имали подобен внезапен скок в кариерите си както Бенедикт Къмбърбач. През юли 2010 г., когато Би Би Си излъчва новата продукция на Стивън Мофат и Марк Гатис, в която Бенедикт играе брилянтният социопат Шерлок Хомлс в днешен Лондон, името му става след най-често споменаваните в Туитър. Социалните мрежи виждат необичаен актьор в шоу, напълно подходящо за онлайн обсесия – със сюжетите си и със закалени почитатели, нетърпеливо пишещи фен фикшън за Холмс и Уотсън, окуражавани от химията между Къмбърбач и колегата му Мартин Фрийман на екрана.

Тогава Бенедикт е в началото на 30-те си години и вече бавно и упорито е работил повече от десетилетие. Но за петте години от началото на „Шерлок“ той изглежда сякаш профучава през живота по-бързо от всекиго – работи много, спечели „Лорънс Оливие“ за „Франкенщайн“ в Националния театър, „Еми“ за „Шерлок“, получи номинации за Оскар, Златен глобус и няколко БАФТА. И в по-общ смисъл е обект на глобална истерия, не само от суперфеновете на Шерлок Холмс – миналата година например един вестник го нарече Лорънс Оливие на настоящия век. За това време той се ожени за театралната режисьорка Софи Хънтър, а миналия месец се роди и първото им дете.

Бенедикт Къмбърбач репетира „Хамлет“

Макар и да идва при него по-късно в сравнение с връстниците му, славата му със сигурност не е нещо, с което е свикнал. Много от познатите му казват, че никак не се е променил. Актьорите често се оказват глуповати при интервюта, но Къмбърбач редовно прави открити и интригуващи участия и няма проблем да обсъжда широк набор от теми и проблеми. През 2013 г., когато основателят на „Уикилийкс“ Джулиан Асандж го увещаваше да не го играе в предстоящия филм „Петата власт“, Къмбърбач отвърна:

„Той ме обвинява, че съм наемник, който е купен много лесно за пропаганда. Но аз не само че не работя в морален вакуум, но това дори не ми донесе особено заплащане. Работил съм много по-леко за много повече пари. Този проект беше важен за мен заради честността, която исках да изведа до провокативна и трудна, но в същото време навременна и изключително важна в наше време. Това резонира дълбоко с моите разбирания за гражданската свобода, здравата демокрация и човешките права на обществото и на отделните граждани да задават въпроси на управляващите.“

Разбира се, понякога Къмбърбач греши – наложи му се например да се извини, след като заговори за „цветнокожи“ актьори, докато разискваше темата за актьорското разнообразие, сравнявайки британската и американската развлекателна индустрия; изказа се и доста грубо, когато се оплака, че е жертва на нападения на почитатели. Но той неведнъж е говорил за личното си пространство, нарушавано често от хора, опитващи да се снимат с него.

„Има моменти, когато съм напълно ОК с това. В други им казвам: „всъщност съм с някого, когото ти напълно игнорираш в опит да се снимаш с мен, просто това не е правилният момент – коментира миналата година в интервю Къмбърбач. – Те си отиват, а аз се питам: „Дали съм задник? Трябва ли да съм достъпен по всяко време?“ Мисля, че не.“

През целия си живот Къмбърбач е бил обграден от актьори – майка му Уанда Вентъм и баща му Тимъти Карлтън са артисти, много от приятелите им от гилдията са били край Бенедикт, докато е растял. За кратко той иска да стане адвокат, но талантът му в актьорството в училище бил очевиден.

В ролята на Джулиан Асандж в „Петата власт“

Тайрел помни продукция на „Бълха в ухото“ на Жорж Фейдо, в която се нуждае някое от момчетата да изиграе нахална френска прислужница. „Някой каза, че хлапе на име Къмбър-нещо-си може да го направи, защото е много смешен“. Скоро след това Бенедикт изиграва Уили Лоумън в „Смъртта на търговския пътник“ „с такъв финес и интуитивен талант, плюс невероятно интелектуално разбиране – брилянтна комбинация“.

„Помня как родителите му се прегръщаха във фоайето и си казваха – той е актор!“, разказва Тайрел.

Приятел от Манчестърския университет, където Къмбърбач е учил драма, си го спомнят съвсем ясно излязъл на сцената – не само защото бил един от най-добрите актьори в курса, но също и защото бил „много елегантен, изглеждал дори още по-елегантен в Манчестър“.

„Той беше като екзотичен аристократ, но винаги много скромен и може би малко засрамен от факта, че е от Хароу (престижното лондонско предградие, където израства Къмбърбач – бел. ред.)“, споделя приятелят му и си спомня, че Бенедикт е бил сред „готините“, но винаги е бил отдаден толкова на актьорството, че никога не се оказал от онези студенти тип „о, нека излезем и се размажем“.

Пени Уесън, първият агент на Къмбърбач, го поела, след като срещнала няколко учители от Хароу на парти по случай Деня на кутиите (обществен светски празник във Великобритания, който се празнува на 26 декември с раздаване на подаръци за бедните – бел. ред.). Всички те ѝ казали:

„Трябва да видиш нашия Бенедикт Къмбърбач, той ще стане един от великите актьори на своето поколение.“

По онова време, след Манчестър и Лондонската академия за музикално и драматично изкуство, Къмбърбач работи като актьор, но със сценичната фамилия на баща си – Карлтън. Уесън отива да го види в „Посещението на старата дама“ по Фридрих Дюренмат. Влюбва се в изпълнението му и пожелава да го представлява.

Какво харесва у него?

„Той има присъствие. Освен това е удоволствие да се работи с него. Той е зрял, още тогава беше – казва тя, но признава, че е имала и една забележка. – Казах му, че трябва да си смени името обратно на Къмбърбач. Запомнящо се е.“

Уесън представя актьора на Рейчъл Каваноу, която му предлага роля в първите му по-големи продукции – „Сън в лятна нощ“ и „Напразните усилия на любовта“, през 2001 г. в открития театър „Риджънт“. Той играе там и следващата година – в „Ромео и Жулиета“.

В по-голямата част от 20-те си години Къмбърбач се шегува, че е имал „големи части в малки филми и малки части в големи филми“. Получава епизодични участия в някои сериали като „Шпиони“, „Тих свидетел“ и „Пулс“, но първата му голяма роля на малкия екран е като Стивън Хокинг в „Хокинг“ от 2004 г., базиран на студентските години на прочутия физик, когато е диагностициран с АЛС.

Бенедикт в „Краят на парада“ (2012 г.)

Първата му главна роля в киното е в „Третата звезда“ (2010) – превъплъщава се в образа на млад писател, който е на прага на смъртта и предприема последно пътуване до Уелс с трима приятели. Адам Робъртсън, един от продуцентите на филма, разказва, че се е борил със зъби и нокти Къмбърбач да изиграе персонажа (тогава той не е известен, а останалите от екипа искали по-голямо име за ролята).

„Той беше просто перфектен – спомня си Робъртсън. – Вярваш, че е писател, притежава тази поезия в себе си. На първия кастинг имаше за изпълнение доста тежък диалог и за Бенедикт не беше проблем. Беше проблем за другите актьори, които разби.“

Продуцентът, който също е имал роля във филма и по време на 5-седмичните снимки е делял една къща с Къмбърбач и останалите актьори, разказва, че едно от нещата, които са му направили силно впечатление, е, че Бенедикт силно се е интересувал от другите хора, техните маниери, вкусове и неща, които не харесват.

„Той започна да пие същия чай, какъвто и аз – казва през смях Робъртсън. – Изглежда сякаш обикаля наоколо и всмуква обстановката в себе си. Затова е толкова добър в ролите, които играе, особено в биографичните.“

Но „Шерлок“ променя всичко. Режисьорката Сузана Уайт е ангажирала Къмбърбач в минисериала „Край на парада“ (екранизация на Том Стопард по военните романи на Форд Мадокс Форд), когато Къмбърбач е уважаван, но все още недостатъчно известен актьор. Но докато Уайт и Стопард успеят да съберат средства, за да започнат снимките, неговата кариера избухва, благодарение на частния детектив.

„Мина се от „Ще бъде ли той приемлив за спонсорите?“ до „Има ли как да го задържим? Ще може ли да ни вмъкне в изключително натоварения си график“, разказва Уайт.

Стопард има нужда именно от Къмбърбач да изиграе сдържаният аристократ Кристофър, борещ се с променящия се свят и проблемния си брак. Уайт поддържа увереността му.

„Имах нужда от конкретен тип актьор, който може да се справи с диалога на Том Стопард – казва режисьорката. – Такъв, който може да поеме сложното писане и да го изнесе прозрачно, като нормален разговор. Някой, който умее да играе Шекспир. Бенедикт Къмбърбач.“

Тя се нуждае още от актьор, който може да пренесе на екрана тежки емоционални пластове, без да казва много. Едно от нещата, които влудява Силвия, съпругата на Кристофър, е фактът, че той не говори за чувствата си, че е много тих.

„Нуждаех се от актьор с удивителна сила, който да изразява много, почти без да говори. Бенедикт има тази харизма и интелигентност. Въпреки че играе толкова сдържан аристократ, знаеш, че в един момент ще почувстваш изключително реално как той омеква край Валентин, в която се влюбва. Беше много сложна роля, но бързо разбрах, че той има всички тези качества.“

Бенедикт Къмбърбач в ролята, която го изстреля на върха – на Шерлок Холмс.

На сцената, разказва Уайт, Къмбърбач има сякаш неограничена енергия и концентрация. Обича да изследва, да опитва различни сцени по различни начини. И е напълно сериозен във всичко, което прави.

„Той е от онези наистина щедри и топли хора – казва Уайт за познанството си с него извън работата. – Може би защото му отне известно време, за да се установи, сега осъзнава наистина какво богатство има. У него няма нищо звездно.“

„Край на парада“ е излъчен по Би Би Си през 2012 г. и следващата година Къмбърбач вече е навсякъде – в блокбастъри като „Хобит“ и „Стар Трек“, във филми като „Петата власт“ и „12 години робство“. „Игра на кодове“, която носи на Бенедикт номинация за Оскар за преображението му на математика Алън Тюринг, излиза през 2014 г. – както и третият сезон на „Шерлок“.

След „Хамлет“ Къмбърбач ще бъде и Ричард Трети за поредицата на Би Би Си по историческите драми на Шекспир. Очакват се и други продукции – в радиото например. Повече от 20 хиляди души кандидатстваха за билети за записа на последния епизод на радиосериала „Затворена кабина“ на Радио 4, в който Къмбърбач участва от 2008 г. досега.

Диапазонът на актьора е впечатляващ и точно това, а не остротата на костюмите и скулите му ще продължава да издига кариерата му. Засега му е удобно да играе конте, но може да влезе лесно и в пълната противоположност – като съвременния бунтар Джулиан Асандж. Познаваме гении, комедианти, фентъзи злодеи – а Шерлок се докосва и до трите.

„Това, което има значение за мен, е качеството и разнообразието на работата – казва Бенедикт в интервю миналата година. – Искам играта да продължи дълго, да работя поне 40 години, да се обърна и да разкажа на някого как съм играл с Джуди Денч и Майкъл Гамбън. Така че на всякакво говорене за „мъжа на момента“ се усмихвам с ирония. Същата глупост като „най-сексапилния не-знам-какво“. Бях тук и преди 10 години като актьор и никой не приемаше същото това лице насериозно.“