Софийски международен панаир на книгата

Берлинале 2018: Защо „А̀га“ не е в борбата за „Златна мечка“?!

Филмът на Милко Лазаров е по-добър от поне половината в официалната селекция, но не е в състезателната програма (видео)

„А̀га“ на Милко Лазаров ни пренася в далечния руски североизток, в Якутия. Филмът разработва вечните теми: любов, семейство, деца, смърт и в крайна сметка изнася на екрана големия философски въпрос за смисъла на живота.  - Берлинале 2018: Защо „А̀га“ не е в борбата за „Златна мечка“?!

„А̀га“ на Милко Лазаров ни пренася в далечния руски североизток, в Якутия. Филмът разработва вечните теми: любов, семейство, деца, смърт и в крайна сметка изнася на екрана големия философски въпрос за смисъла на живота.

БЕРЛИН, специално за „Площад Славейков“

Докато бяхме свикнали с успешната работа на Милко Лазаров като сръчен, интелигентен и сериозен телевизионен режисьор (а там работното всекидневие е твърде изтощително и рутината неусетно оплита талантливите хора), той намери творчески и психически сили да направи своя успешен пълнометражен дебют „Отчуждение“ (2013). Нестандартният му филм го представи като амбициозен автор, който смело рискува зрителската отзивчивост в името на своята художествена идея. Рискът се оказа оправдан – филмът бе селектиран и получи ласкави оценки на фестивала във Венеция.

Този успех обаче не приспа творческото мислене и авторски амбиции на режисьора. Напротив, Милко Лазаров потърси и намери още по-интересна, потенциално силна и ярка идея за втория си игрален филм. И в него определено е заложил не само важна и актуална тема, не само силно послание за съдбата на днешния човек в условията на съвременната цивилизация, но оправдано амбициозно и с безспорен резултат е вложил огромна кинематографична енергия в своя нов проект. Защото „А̀га“ без съмнение е колкото мощен като идеи, толкова ярък като екранно решение и същевременно впечатляващ, универсално разбираем филм. Затова не е изненадващо, че е намерил умни копродуценти от Германия и Франция, които очевидно са оценили потенциала на филма още в проектна фаза.

От друга страна, особено важно е, че „А̀га“ като тройна европейска копродукция е верният модел за оптимално партньорство: от нас силния творчески „софтуер“, а от други по-богати държави – финансовия „хардуер“. Опитът на „А̀га“ в това отношение е подчертано успешен, моделът работи правилно и според очакванията. Така малката българска продуцентска фирма „Red Carpet” (червен килим) с продуцент Веселка Кирякова (тя е и монтажист на филма) уверено стъпи на червения килим пред „Берлинале Палас“, за да закрие официалната програма на 68-мото издание на този огромен и изключително престижен световен кинофестивал.

Америка за България

Сюжетът на „А̀га“ е базиран на стари инюитски легенди. Неслучайно главният герой се казва Нанук, точно както документалния персонаж от гениалния филм на Робърт Флаерти „Нанук от север“ (1922) – първият велик документален филм в историята на световното кино. И до днес никой не може да го измести от това първенство, което времето е подпечатало с щемпел за вечна и непреходна стойност. Само че в „А̀га“ разказът е пренесен в далечния руски североизток, в Якутия (на якутски Саха). Тази свободна географска „миграция“ на сюжета го зарежда с допълнителна универсалност като етно-културен, етичен, нравствен и в крайна сметка всеобщ човешки проблем. Защото разработва вечните теми: любов, семейство, деца, смърт и в крайна сметка изнася на екрана големия философски въпрос за смисъла на живота. А така идеите на филма пътуват свободно през меридианите на човекознанието, на художественото обобщение и на възможните цивилизационна препратки.

Докато развиваха проекта, Милко Лазаров и съсценаристът Симеон Венциславов умно използваха заглавието „Нанук“, без да заявяват намерение за римейк. С него преодоляха успешно много бариери в различни конкурси и питчинги, отвориха много врати на различни финансиращи организации. Това също е част от таланта на способните автори, а Вайдадори назова един от своите знакови филми (чийто сюжет е именно от света на киното) с четливото и недвусмислено заглавие „Всичко за продан“. Сега, вече завършен, филмът нямаше как да дублира заглавието на Флаерти или поне щеше да стои много дръзко и уязвимо. Затова двамата съавтори разумно са намерили друго запомнящо се заглавие. Филм, назован по името на един от персонажите, не е непозната практика, но (почти) винаги сработва, особено при такова кратко трибуквено име, което се запомня от първи път, а пък и героинята се показва за по-малко от минута на екрана.

В своята работа режисьорът Милко Лазаров се е доверил на талантливи и много полезни съавтори. Симеон Венциславов се утвърждава като способен и сръчен професионален сценарист вече с две много ярки участия: „Посоки“ (2017) на реж. Стефан Командарев в програмата „Особен поглед“ в Кан и сега „А̀га“ в основната селекция на „Берлинале“. Това не е случайно – тепърва ще се убеждаваме в качествата му като сценарист и в други бъдещи филми. А операторът Калоян Божилов е изградил прекрасно изображение – и в изразителните портретни планове на персонажите, и в невероятните северни пейзажи. А върху тях дискретно, ненатрапчиво, но плътно и с много силно въздействие се прибавя великолепната музика на Пенка Кунева.

Досега в нашето игрално кино само три филма са изцяло с небългарски сюжет: психологическата драма „Осъдени души“ (1975) на реж. Въло Радев по романа на Димитър Димов за испанската гражданска война; „Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син“ (2016) на реж. Иглика Трифонова за международния трибунал в Хага; и сега„ А̀га“. И в трите има международно участие, и трите са универсално отворени към всяка национална публика. А днес, при улеснените възможности за безпрепятствена трансгранична комуникация, можем да очакваме силен фестивален и разпространителски успех на „А̀га“. Още повече, че зад филма стои много опитен и авторитетен световен разпространител – немската дистрибуторска компания Beta Cinema. Това гарантира пълноценно присъствие на европейските екрани, а защо не и по други континенти. Впрочем, едно актуално изследване на Европейската Аудиовизуална Обсерватория (EAO) в Страсбург показва, че за последните десет години европейските копродукции имат три пъти повече зрители от чисто националните филми.

Best of swing | Swing dance orchestra

Филмът е изцяло заснет на 35-милиметрова лента, негатив „Kodak“, 4 перфорации, с анаморфотна оптика (това е информация за специалистите, които знаят, че това е най-доброто и най-високо равнище на фотохимично изображение върху лента). Негативът, след съответната обработка в елитна лаборатория, остава на съхранение в немския копродуцент. Но бъдещият екранен показ на филма ще се осъществява с дигитални прожекции от съвременна цифрова техника.

P.S. Нещо любопитно: Милко Лазаров избяга разумно и успешно от работното заглавие на проекта „Нанук“. Но пък неочаквано попада в друго съвпадение, съвсем без да знае и не поради недоглеждане. Оказва се, че междувременно младата кинематография на Косово е създала пълнометражен игрален филм „А̀га“ (2018, сц. и реж. Лендита Зекирай, 90 мин.). Сюжетът е за момче от бежански лагер, което търси изчезналия си баща. Това пълно съвпадение на заглавията може да създаде някои трудности при бъдещи фестивални участия и международно разпространение. Но вярвам, че нашият „А̀га“ толкова силно ще се открои върху международния екран, че едва ли сериозните професионалисти биха го объркали с другото заглавие близнак.

Затова – на добър час на „А̀га“! И както е тръгнал от арктическите снегове при полярния кръг, така да обиколи с успех цялата планета като един от най-добрите не само български, но и европейски филми.

И тук увисва един въпрос без отговор. Защо „А̀га“, включен в официалната селекция на „Берлинале“, не е в състезателната му програма, след като безспорно е по-добър от поне половината (от общо 19) конкурсни филма?

ДС