Берлинале гледа към VR

„Берлинале“ е не само огромен фестивал със състезателна и информационна програма от над 400 филма, но винаги гледа и към технологичните перспективи на киното.

Още в средата на 90-те години на миналия век тъкмо в Берлин първите режисьори-експериментатори въведоха демонстративни прожекции с новата тогава дигитална техника. Вим Вендерс бе най-активният новатор и всяка година представяше възможностите на бурно развиващата се цифрова технология с новите модели камери Sony и разширяваше параметрите на бъдещата „технологична естетика“ като инструмент на сериозното авторско кино. По-късно, през 2011 година, тъкмо той, заедно с Вернер Херцог и белгийският аниматор Мишел Осело бяха „форлойтерите“ на 3D киното, на които „Берлинале“ даде гостоприемство. На 13 февруари 2011-а те организириха първата 3D неделя с официална премиера на филмите им „Пина“ (Германия, 2011), документалния „Пещерата на забравените сънища“ (САЩ, Франция, 2010) и анимацията „Нощни приказки“ (Франция, 2011). Присъстваха хиляди любопитни зрители, стотици журналисти, изкушени професионалисти и VIP персони, сред които и канцлерът Ангела Меркел с 3D очила.

Паралелно с богатата фестивална програма, всяка година под шапката на Берлинале се провежда и огромният Европейски филмов пазар (EFM), който пък събира световната филмова индустрия (филмови институции, продуцентски компании, автори, разпространители, кино- и телевизионни търговци, фестивални селекционери, книгоиздатели, технологични специалисти, журналисти). А по време на пазара се провеждат не само търговски срещи и сделки за хиляди филми и стотици милиони евро, но и редица дискусионни форуми по актуални за бизнеса теми. Идеолозите на пазара винаги съзират важни сегменти и генерират интересни идеи, които след дискусиите в Берлин бързо намират път към реалната киноиндустрия.

Тази година работният панел EFM Horizon ще продължи пет дни (16-20 февруари), за да дискутира от различни гледни точки теми като VR (сеанси и филми във виртуална реалност) и изкуствения интелект като неразработено пространство на филмовата индустрия. А това предполага не само технологични доклади или демонстрация на нови технически устройства, но и разсъждения в областта на променената филмова структура, как би изглеждал екранният разказ утре, бъдещи продуцентски и дистрибуторски стратегии.

Затова обявените вече теми акцентират върху финансиране на VR проекти (съвместно със списание Variety) или „Бъдещето на бизнеса“ (съвместно с другото водещо издание Screen International). Други заявени теми дори носят пряко в абревиатурата си своето дешифриране, напр. VRNEXT („Следващата виртуална реалност“), INVR („Във виртуалната реалност“) или VR NOW Summit („VR разговор на върха“).

За страничен наблюдател този кръг от теми, дискусии и нови идеи може да звучи отвлечено и безинтересно от гледна точка на зрителите. Но трябва да си даваме сметка, че перспективното мислене в една толкова бързо развиваща се индустрия, която отдавна вече не е само обичайното киноразпространение, но и  базирани в интернет стрийминг платформи, и мобилна дистрибуция на видео пакети (video content), и всякакви подобни продукти в безбрежното поле на съвременните аудиовизуални медии, е изключително важно и дори решаващо. Защото тъкмо зрителите изискват нови решения и настояват за изпреварващи идеи, срещу които да дадат парите си в джоба на бизнеса.