БЕРЛИН, специално за „Площад Славейков“
Големите кинофестивали си приличат: по могъщия им организационен размах; по стотиците филмови заглавия, които включват в различните си програми; по огромния публичен интерес към тях; по стълпотворението от хиляди участници, гости, журналисти; по звездния блясък, който им придава магнетичен чар и обаяние. Ала тъкмо най-големите фестивали винаги са в остра конкурентна борба за надмощие при селекцията на най-добрите филми за сезона и като цел – имиджа, с който облъчват света.
„Берлинале“, провеждан винаги през февруари, е първи от четирите най-важни кинофорума в календарната година, които определят рейтинга на световното кино, маркират неговите актуални тенденции, очертават посоката на авторски търсения и развитието на кинематографичния език. Следват го Кан (май), Венеция (началото на септември) и Торонто (средата на септември). Конкурсните програми на трите европейски фестивала винаги са мечтана селекция за всеки кинематографист и техните изключително престижни отличия („Златна мечка”, „Златна палма” и „Златен лъв”) до голяма степен предопределят по-нататъшния успех на авторите, а наградените филми обезателно се радват на гарантирано международно разпространение и солиден боксофис. Затова пък неконкурсният фестивал в Канада е най-внушителен като брой филми и въпреки че не присъжда награди, събужда сериозен бизнес интерес на търговци, дистрибутори, телевизионни селекционери и продуценти отвъд океана.
„Берлинале“ е създаден след Втората световна война с амбицията да бъде културен мост в драматично разделената тогава Европа. И дълги години, чак до 1989-а, той бе културна антитеза на омразната Берлинска стена. Малка, но многозначителна подробност е, че на изток от нея го наричаха Западноберлински кинофестивал, което бе наивно словесно заобикаляне на иначе очевидната конфронтационна идеологема.
Някога, през 1951-а, Алфред Бауер го замисля като глътка въздух за хората в разрушения град, а днес той е огромен могъщ празник на киното от цял свят. И тъкмо за да се разграничи от гигантската енергия на Кан и Венеция, търси своя облик като културно събитие в специфичния профил на програмите си. А за да избяга от сянката на по-старата им обаятелна слава и да бъде първи в годишния календар, фестивалът поема риска от допълнително сезонно неудобство. Защото до 1977 г. „Берлинале“ се провежда през лятото – втората половина на юни. Ала само месец преди това Кан е обрал каймака на киното и берлинчани предприемат решителна, макар и рискова промяна – преместват фестивала през неуютния зимен февруари, за да подчертаят още по-категорично неговата професионална, а не туристическа функция; неговия работен, а не представителен характер. Поддържат това реноме и до днес – нищо, че през последните години всяка зима в Берлин пристигат пълчища звезди на световното кино като добре обмислен реверанс към хилядите фестивални фенове. Но от друга страна звездите идват не за разходка или от глезотия, а за делово и амбициозно представяне на собствените си филми, защото знаят, че такава световна промоция не е за изпускане и дава мощен рекламен старт на премиерните хитове.
Лицето на всеки кинофестивал е неговата официална програма. В Берлин тя предлага обикновено 24 – 26 филма, като около 20 от тях са в основния конкурс, а останалите са специални гала събития, които придават празничен блясък на събитието. Селекционерите на „Берлинале“ всяка година получават хиляди предложения, но подборът е изключително прецизен и следва ясна стратегия: балансирано представяне на актуална проблематика във филми от широка киногеография и без художествени компромиси. През последните 16 години активният и креативен директор на феста, г-н Дитер Кослик, успешно реализира тази концепция, като разбира се в отделни фестивални издания се е забелязвал определен акцент върху азиатско или латиноамериканско кино, но качествата на подбраните филми са оправдавали подобен уклон.
Същевременно върху „Берлинале“ винаги е тежала стигмата за силно политизиран фестивал като наследство от годините на Студената война. А в действителност по-точната дефиниция би трябвало да е „подчертано актуален фестивал”, чиято селекцията търси горещите теми на съвремието и острите проблеми на света. Ярко потвърждение на тази програмна ориентация е миналогодишната „Златна мечка” за италианския документален филм „Огън в морето” на режисьора Джанфранко Роси, който представя драмата на хилядите бежанци през Средиземно море и неподготвената европейска цивилизация пред това ново преселение в началото на ХХІ век. Така че когато в конкуренцията на 20 игрални филма от цял свят един документален опус триумфира с главното отличие, това е важен знак за повишено внимание.
Тази година също можем да имаме подобно очакване, което ще направи работата на международно жури с председател холандския режисьор Пол Верховен особено отговорна. Защото наред с утвърдени и доказани майстори на голямото кино като германеца Фолкер Шльондорф, финландеца Аки Каурисмаки, полякинята Агнешка Холанд и други режисьори от този ранг, жадните за изненади професионалисти и фенове ще имат рядката възможност да видят, например, екзотичен филм от малкото азиатско кралство Бутан или премиерни ленти от Южна Корея, Бразилия, Япония, Индия и други кинодестинации.
Пъстротата на фестивалния каталог се обогатява неимоверно много с паралелните програми „Панорама” (57 филма) и „Форум” (48 заглавия), които по нищо не отстъпват на основния конкурс и са замислени именно като втора „буферна” възможност за пълнота на общата картина. С годините периметърът на избирателно зрение се е разширявал, така че място в общата картина са намерили и други тематични или възрастови категории, както подхожда на амбициозно филмово събитие от първа категория. Но разбира се, количествените параметри не са определящи, защото реалната културна стойност се мери по качеството на цялостната селекция и нейния отзвук в публичното съзнание.
Осъществяването на огромен културен проект като „Берлинале“ естествено изисква много пари. За „Берлинале“ те идват не само от федералните културни институции и градската община, но много активно и от частния бизнес. Нeслучайно от години вече постоянни финансови партньори на фестивала са автомобилният концерн „Ауди“ и козметичния гитант L’Oréal, а незаменим медиен партньор е големият телевизионен канал ZDF. През последните издания в подкрепата на фестивала се намеси осезаемо китайският ювелирен мегапроизводител Tesiro. Тази трайна обвързаност на бизнеса с културата е модел, който работи успешно, защото отдавна е проверен като мениджърска практика, а освен това е юридически гарантиран от федералното законодателство. Рекламните постери или поне логото на спонсорите се виждат навсякъде из града, във фестивалните кина, в пресцентъра, върху всички разпространявани информационни материали и документи. Това е така добре установена практика, че вече въобще не прави впечатление, а просто изпълнява успешно двустранно полезната си функция в интеграцията на култура и бизнес. И тъкмо поради това „Берлинале“ е убедителен пример за съвременен културен феномен, който е още по-важен и показателен в разломното време на разклатената днешна цивилизация.
Вижте още: БЕРЛИНАЛЕ 2017: НАЦИСТИТЕ ПО ПЕТИТЕ НА ДЖАЗА
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение