„Бетовен винаги ми е звучал така, сякаш някой е изсипал пирони от чувал“

Не е лесно да бъдеш оценен от съвременниците си. Склонността да се подценяват постиженията на великите творци, докато са още живи, не е нова и не е изобретена в социалните мрежи. На унищожителна критика са подлагани дори най-талантливите, но времето е съвършеният критик – то отсява и приема това, което заслужава вечност.

Изданието „Арзамас“ е направило подборка на някои от най-жестоките критични отзиви за композитори, които днес приемаме безусловно за гении. Предлагаме ви да прочетете някои от тях.

Лудвиг ван Бетовен

„Мненията по повод Пасторалната симфония на Бетовен се разделиха, но почти всички са съгласни, че тя е твърде разтегната. Дори само анданте-то продължава цял четвърт час и тъй като се състои от поредица повторения, може лесно да бъде съкратено без вреда за композитора или слушателите му.“

„The Harmonicon“, Лондон, 1823 г.

„Съчиненията на Бетовен стават все по-ексцентрични. Той рядко пише напоследък, но това, което излиза изпод перото му, е толкова е неразумно и мъгливо, пълно с толкова слаборазбираеми и често отблъскващи хармонии, че само озадачава критика и предизвиква недоумение у изпълнителите.“

„The Harmonicon“, Лондон, 1824 г.

„В симфония Ероика на Бетовен има на какво да се възхитим, но е трудно да запазим възхищението си в продължение на три дълги четвъртини от часа. Тя е безкрайно дълга… Ако тази симфония не бъде съкратена, тя безусловно ще бъде забравена.“

„The Harmonicon“, Лондон, 1829 г.

„Хорът, с който завършва Девета симфония, на места е доста ефектен, но е твърде много и има толкова много неочаквани паузи, и странни, почти нелепи пасажи на тръбите и фагота, толкова много несвързани, гръмогласни партии на струнните, използвани без всякакъв смисъл, и като завършек – оглушителното, неистово веселие на финала, в който освен обичайните триъгълници, барабани и тръби са използвани всички известни на човечеството ударни инструменти. От тези звуци земята се разтърси под краката ни, от гробовете се изправиха сенките на достопочтените Талис, Пърсел и Гибънс, и дори Хендел и Моцарт, за да видят и оплачат този буен неудържим шум, този съвременен бяс и безумие, в което се е превърнало тяхното изкуство.“

„Quarterly Musical Magazine and Review“, Лондон, 1825 г.

„Бетовен винаги ми е звучал така, сякаш някой е изсипал пирони от чувал и освен това е изпуснал чука.“

Джон Ръскин в писмо до Джон Браун, 1881 г.

Жорж Бизе

„Кармен“ едва ли е нещо повече от събрани на едно място шансони и куплети – музикално тази опера не изпъква особено на фона на съчиненията на Офенбах. Като произведение на изкуството „Кармен“ е пълно нищо.“

„Ню Йорк Таймс“, 1878 г.

„Бизе принадлежи на новата секта, чийто пророк е Вагнер. За тях темите вече не са модерни, мелодиите са остарели, гласовете на певците, притиснати от оркестъра, са превърнати в слабо ехо. Разбира се, това се увенчава със зле организирани съчинения, каквото е и „Кармен“, пълна със странни и необичайни резонанси. Раздута до неприличие борба между инструментите и гласовете – една от грешките на новата школа.“

„Moniteur Universel”, Париж, 1875 г.

Рихард Вагнер

„Прелюдията към „Тристан и Изолда“ ми напомня за стара италианска рисунка на един мъченик, чиито черва бавно навиват на колело.“

Едуард Ханслик, 1868 г.

„Дори ако съберем всички органисти в Берлин, заключим ги в цирка и принудим всеки от тях да свири различна мелодия, дори тогава няма да се получи толкова непоносима котешка музика, като в „Нюрнберските майстори-певци“ на Вагнер.“

„Montagszeitung“, Берлин, 1870 г.

„Отворете клавира на „Тристан и Изолда“ – това е прогресивна музика за котки. Може да я повтори всеки скапан пианист, който ще натиска белите клавиши вместо черните, или обратното.“

Хенрих Дорн, Берлин, 1870 г.

Ференц Лист

„Оркестровата музика на Лист е оскърбление към изкуството. Това е безвкусен музикален разврат, диво и несвързано животинско ръмжене.“

„Boston Gazette“, 1872 г.

„Вземете която и да е композиция на Лист и кажете честно – има ли в нея поне един такт истинска музика? Композиции?! Декомпозиции – това е правилната дума за този отвратителен мухъл, задушаващ и тровещ плодородните почви на хармонията.“

„Musical World”, Лондон, 1855 г.

„Концертът на Лист е пошла долнопробна цапаница. Пътешествениците описват така изявите на китайските оркестри. Може би това е представител на школата на бъдещето… Ако е така, то бъдещето ще захвърли в помията съчиненията на Моцарт, Бетовен и Хайдн.“

Джордж Темпълтън Стронг, 1870 г.

„Лист принуждава музикантите да изстискват от инструментите си най-неприятните звуци на света. Звукът на цигулките напомня мяукането на самотен разгонен котарак през нощта. Фаготите охкат и квичат като наградени прасета на панаир. Виолончелистите усърдно пилят инструментите си като дървосекачи. Диригентът се опитва да се справи с това, но ако музикантите изхвърлят нотите и свирят каквото им падне, ще се получи не по-зле.“

„Era“, Лондон, 1882 г.

Модест Мусоргски

„Изучих из основи „Борис Годунов“. От все сърце пращам по дяволите музиката на Мусоргски, това е най-пошлата и подла пародия на музика.“

Пьотр Илич Чайковски, 1874 г.

Джакомо Пучини

„По-голямата част от „Тоска“, ако не и цялата, е изключително уродлива, макар и своеобразна, и странна в своята уродливост. Композиторът с дяволска изобретателност се е научил да сблъсква резки, болезнено звучащи тембъри.“

„Boston Evening Transcript“, 1901 г.

Камий Сен-Санс

„Сен-Санс е съчинил повече боклук, отколкото който и да е от известните композитори. И това е най-лошият вид боклук, най-боклучавият боклук на света.“

„Saturday Review“, Лондон, 1898 г.

Пьотр Илич Чайковски

„Руският композитор Чайковски без съмнение не е истински талант, а раздухана величина. Той е обсебен от идеята за собствената си гениалност, но не притежава нито интуиция, нито вкус. В неговата музика ми се привиждат вулгарните лица на диваци, чуват се псувни и се усеща миризма на водка.“

Едуард Ханслик, Виена, 1881 г.

„Петата симфония на Чайковски е пълно разочарование. Фарс, музикален пудинг, банална до последна степен. В последната част кръвта на калмик у композитора взима връх и съчинението напомня кърваво клане на говеда.“

„Musical Courier“, Ню-Йорк, 1889 г.

Дмитрий Шостакович

„Шостакович несъмнено е главният съчинител на порнографска музика в историята на изкуството. Сцените от „Лейди Макбет от Мценска околия“ са възпяване на пошлостите, които обикновено се пишат по стените на тоалетните.“

„New York Sun“, 1935 г.

Шопен

„Целият корпус от съчинения на Шопен е пъстра смесица от надути хиперболи и мъчителна какофония. Остава само да се чудим как Жорж Санд може да губи скъпоценни минути от възхитителния си живот за такова артистично нищожество като Шопен.“

„Musical World“, Лондон, 1841 г.