Без думи като „глупав“ и „тъп“ в книгите на Урсула Ле Гуин

Детските книги на Урсула Ле Гуин са били преработени от сина ѝ, за да отразяват по-добре съвремието, съобщи самият той в текст за „Literary Hub“. Есето на Тео Даунс Ле Гуин за литературното списание е по повод обществения дебат, разразил се наскоро след като издателство се зае да „изчисти“ творчеството на Роалд Дал от думи, които биха се възприели за обидни в контекста на съвремието.

Ле Гуин почина през 2018 г. и за българските читатели е позната най-вече с книгите за Землемория, но е писала и за деца. Поредицата ѝ „Catwings“ (Котки с криле) продължава да се издава и до днес в САЩ, въпреки че излиза за пръв път през 80-те. През 2023 г. детското творчество на Ле Гуин е било преиздадено, като синът на писателката е получил предложение част от езика на книгите да бъде преразгледан. Конкретно издателите са предложили изчистването на думи като queer (със значение на странен, но и термин за човек, който не се идентифицира като хетеросексуален или цисджендър); lame (със значение на смотан, но също и на куц, сакат), както и премахването на по-универсалните „тъп“ и „глупав“. Всички те се срещат на общо седем места в трите книги от поредицата „Котки с криле“, уверява Тео Даунс Ле Гуин.

Самата Ле Гуин споделя своето „чувство на безпокойство“ от творчеството на Роалд Дал в писмо от 1973 г., изпратено до издателя на „The Horn Book Magazine“, но все пак отбелязва:

„Децата са много жилави. Трябва да могат да прочетат това, което сами са открили за себе си“.

Самата авторка е преразглеждала нееднократно книгите си през годините, допълва още синът ѝ, като редица корекции е имало за „Лявата ръка на мрака“ например. Действието в научно-фантастичния роман се развива на планета, където биологичният пол и половата идентичност са променливи.

Първоначално обаче Даунс Ле Гуин се противопоставя на предложените редакции с аргумент, че „съм свикнал да изхождам от позицията, че думите на Урсула са свещени“. Но променил схващането си след среща с адвокат, специалист в делата за права на хората с увреждания, литературен консултант, специалист по въпросите на расата и няколко деца.

„Групата ми съветници клонеше към промяната, но не постигна консенсус. А аз наистина нямах идея какво би решила майка ми. Но тя ми бе оставила подсказка под формата на бележка на бюрото ѝ с въпросите: „Вярно ли е? Необходимо ли е, или най-малкото полезно? Състрадателно ли е, или поне безвредно?“

Ще ми се да вярвам, че истината и състраданието са неизменни, дори когато езикът, който използваме, за да ги изразим, се променя. Но културните конструкции на обидата са променливи, ние често преразглеждаме нашата дефиниция за това какво е вредно за кого, как се говори и кой може да го казва. Бележката на майка ми ме накара да променя думите ѝ. Намерих заместители, които ще запазят оригиналния смисъл и ритъм, и уговорих издателите на новите издания да отбелязват, че текстът е преработен.“

По-натам синът на Ле Гуин отбелязва, че е подготвен за същата критика, с която са посрещнати промените в книгите на Дал. Но решението му за преработване на „Котки с криле“ не е универсално решение и не означава, че ще се приложи за всички книги или всички писатели, отбелязва той. Трябва да се обърне внимание най-вече на това какви са промените, водят ли до изместване на смисъла и кой ги прави – корпорация, която контролира правата, или авторът и наследниците му. Всички тези фактори определят кога ще преминем от преразглеждане към пренаписване на едро, уверява Даунс Ле Гуин.