Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Без илюзии за една дата, родила много илюзии

Паметна снимка с певците и музикантите ни пред „Александър Невски“ в първите години на демокрацията, когато все още имаше вяра в бъдещето. - Без илюзии за една дата, родила много илюзии

Паметна снимка с певците и музикантите ни пред „Александър Невски“ в първите години на демокрацията, когато все още имаше вяра в бъдещето.

Десети ноември 1989 г. Бях шести клас. Върнах се от училище и нашите ми казаха, че бай Тошо е паднал. Вкъщи цареше пълна еуфория, примесена със страх. Щастие в комбинация с несигурност какво предстои. Но при всички случаи увереност, че най-лошото е зад гърба ни.

После започнаха митингите и „Времето е наше“ с пълно гърло, и надеждите, и плакатите с лъвчето, вдигнало знака за победа и „Комунизмът си отива“ на Васко Кръпката, и палатковият лагер на жълтите павета, и Петър Берон, Желю Желев, Стефан Савов, Петър Дертлиев и младия Емил Кошлуков и красивата Лияна Панделиева, и първите демократични избори, и… Хората още не бягаха навън, защото в онези еуфорични дни вярваха, че всичко ще се промени към по-добро и подарената свобода ще е също толкова сладка, колкото и завоюваната с усилия и жертви.

Двадесет и девет години по-късно подарената свобода продължава да тежи като воденичен камък на едно тотално лишено от илюзии население.

Истината е, че комунизмът не си отиде на 10 ноември 1989 г. Той все още е жив и управлява страната ни и днес – като неизлечим рак с неспасяеми разсейки във всички органи. И да, многохилядните митинги от онези години вече ги няма и едва ли някога ще се върнат.

Но по-красноречиви дори от сините талази на Орлов мост, пеещи като един „45 години стигат! Времето е наше!“, са върволиците от хора на Терминал 2, които избират да се влеят в едни други талази в търсене на нормалност и бъдеще за децата си.

Това са днешните митинги и шествия. Те не се случват на площадите, а на изходните точки на България.

Защото единственото, което се промени за тези почти 30 г., е това.

Преди хората мечтаеха да избягат, но държавата не ги пускаше. Днес мечтаят за същото, но няма държава, която да ги спре.


Рубриката „Вашият коментар“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често коментирате под статиите ни във Фейсбук, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература на имейл mail@ploshtadslaveikov.com.

OPERA OPEN