VivaPay

Без изпити по никое време

Софийският университет обяви прием без изпити... Важното е студентите да са живи, здрави и много

Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС - Без изпити по никое време

Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Снимка: Гергана Костадинова/БГНЕС

Ето как лъсват пробойните в образователната система. Достатъчна беше една извънредна ситуация и стана ясно, че не сме готови да защитим образователното ниво дори в най-старото учебно заведение у нас. Софийският университет реши да не рискува здравето на кандидатстудентите и да отмени приемните изпити. Ще разчита на матурите, за да отсее достойните.

Предполага се, че това е извънредна мярка и едва ли ще се повтори. И все пак – веднъж отвори ли се една врата, тя остава открехната завинаги. А зад точно тази врата стоят малките зли демончета на посредствеността.

Рискът е заложен отдавна – още при отказа да се ремонтира системата тотално и да се вземе поне една от базовите практики на държави с добро ниво на университетско образование. Експертите в образованието разчитаха на две пресяващи изпитания – матурата и приемните изпити. И заедно с това дадоха погрешна основа, като решиха да финансират университетите на базата на броя студенти. Така двете цедки станаха много широки – това, което не минава през едната, задължително минава през другата. Защото вузовете искат да имат повече хора за обучение – тоест, повече пари. Липсва третият елемент – отсяването вътре в рамките на университета.

Някога се знаеше – може и да влезеш по случайност, но не е сигурно дали ще излезеш с диплома. Сега такава опасност няма – документът за бакалавър ти е гарантиран отпреди първия ти ден като студент.

Америка за България

Това е риск за цялото общество. Излизат необучени, некадърни специалисти. И не защото някой в университета не се старае да ги научи на нещо, напротив. Просто материалът, върху който работят професорите, е подбран без оглед на качеството.

Има една потресаваща история, която наскоро ми разказаха. В един от многото факултети, където се влиза и с устен изпит, комисията изпитва кандидатстудентка. Въпросът, който ѝ поставят, е: „Защо започва Втората световна война?”. Мълчание. Конкретизират и опростяват: „Коя държава стартира Втората световна война?”. Мълчание. Трети опит: „В кои години се случва Втората световна война?”. Мълчанието става изключително тежко. Отчаяни, защото трябва да докарат нещата до смислен край, изпитващите стигат до абсурдния въпрос: „Добре, през кой век е Втората световна война?”. И най-после момичето се усмихва и отговаря: „През XIV-и”. Приемат я. Носи пари. Учебното заведение, в което се развива тази подобна на виц истинска история, е едно от най-престижните.

Тази година в СУ ще влезе който пожелае, при това дори без да се напряга за кандидатстудентска кампания. Представете си за каква безразборност става дума. Но има и дискриминация – какво се случва с хората, които са държали матура отдавна? А с тези, които дори не са държали матура, защото са завършили преди тя да бъде въведена? Защо на тях им е отказан прием в СУ тази година?

Ако пък им бъде разрешен само на база диплома, с основание ще протестират тези, които са се трудили двойно за матурите. Не че има някакъв смисъл – матурите така или иначе са изчислени спрямо средното ниво на учениците и малко под него, за да няма много провалили се.

Ситото „приемен изпит” не е панацея за повишаване на качеството на студентската маса. Тя си е същата, която ще влезе и без изпити. И миналата година, и по-миналата в много от специалностите се влизаше с тройка и даже по-малко. Решението на ръководството на СУ няма да срине внезапно нивото. То е ниско така или иначе. Причините са много. От гимназиите излизат не особено добре научени деца. Университетите искат да поддържат висока бройка студенти и пишат оценки, които не са заслужени, само за да не загубят бройки. Голяма част от добре образованите студенти българи не са у нас, а в Европа и САЩ.

Проблемът, който ни се наби в очи едва в извънредната ситуация, има решение, но то изисква координирана работа от няколко институции на държавно ниво. На първо място матурите в този им вид са напълно излишни. Те практически са разширени класни работи, задължителни за всички. Провеждат се еднократно и фиксирано, което не позволява да се предвидят екстремни ситуации – лични проблеми, болести, невъзможност за присъствие. Не дават информация за друго, освен за нивото на усвояване на един в крайна сметка ограничен материал от двете последни гимназиални години. Повече от задължително е да се помисли за тест от типа SAT или TOEFL, който да се полага само от абитуриентите, които възнамеряват да кандидатстват в университет. Този тест може да бъде координиран така, че да върши работа и на висшите учебни заведения при подбора на кандидатстуденти без допълнителни изпити за някои специалности.

А ако искаме повишаване на качеството на висшето образование, трябва да се промени изцяло системата на финансиране на университетите и да не се гони бройка, а реализация на студентите. Рейтингът на един университет трябва да е много по-важен критерий за бюджета, отколкото броят на обучаващите се. Защото ВУЗ не е просто продължение на гимназията с малко по-тясна специализация, а издигане на ново ниво. Иначе ще имаме посредствени адвокати, неподготвени журналисти и неграмотни филолози. Скоро мнозинството ще са такива.

Пробойните във всички системи днес са толкова много, че сякаш живеем в решето. А когато тези, които утре ще трябва да участват като специалисти в поддържането на тези системи, са подбрани от кол и въже, без пресяване, без качествен подбор, ни чака много тъжно бъдеще.

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg