Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Без оставка от Рашидов. Той: Обичам журналистите и свободата на словото

Нестандартен министър съм. Изтъкан съм от плът и кръв, хигиена и морал, обясни скулпторът

Снимки: Емил Георгиев - Без оставка от Рашидов. Той: Обичам журналистите и свободата на словото

Снимки: Емил Георгиев

Министърът на културата Вежди Рашидов остава на поста си. Това се разбра на извънредна пресконференция, свикана от него в края на работния ден в четвъртък. Пред медиите той обясни, че просто се е изразил по-емоционално в правото си на отговор, в което „съветваше“ водещия на „Денят започва с култура“ Георги Ангелов да внимава какво говори.

„Реагирах емоционално на едно прекрасно предаване, едно от малкото предавания за култура – все пак не съм забравил, че съм министър на културата, и то два мандата. Лош или добър – реализирахме доста неща. Реагирах неслучайно не на предаването и на един журналист, който е безкрайно уважаван от мен, а на един човек, който изля една камара неистини, много клевети – вие знаете кой е той. По хигиенни съображения имена не ползвам“, започна Рашидов, визирайки проф. Велислав Минеков, участвал в дискусията по БНТ на 30 юни.

Отвореното му писмо било емоционално, защото го заболяло „по няколко причини“:

„Защото никога през живота си не съм откраднал нищо. Ако нещо съм имал, съм бил честен и почтен и съм длъжен да декларирам всичко в Сметната палата. И ако има някакви дискусии, това е само защото съм прозрачен, проверен и съм там. Защото в ефир един човек си позволи да ме клевети. Синът ми напусна държавата и сега ще бъда откровен пред вас. Не знам защо искате един министър да е нещо друго, да не е човек – понякога това правим всички в желанието си да виждаме нещо по-различно от нормален човек. Аз съм изтъкан от плът. Едни хора искаха да ми направят един образ ненужен, недобър.  Моите внучки всяка вечер плачеха – и то от обич към дядо си. И една вечер дойде синът ми и каза: „Баща ми, аз не искам повече децата ми да растат в тази болна среда“. Затова напуснаха. Няма хотели. Имаше строителен бизнес, купи си една къща в Тирол, в едно село. И толкова.“

Рашидов повтори, че никога не е работил в „Мултигруп“. Познавал Илия Павлов и баща му, единственото нощно заведение навремето било Попското и Павлов-старши му бил управител. Минавали с Христо Калчев и Виктор Пасков да „изядат по една чорба“:

„Познавам го от момченце Илия, работеше в Министерството на културата. Колеги, аз не съм съдия и следовател – Илия е неосъден нито един път, ако той е враг на нещо, не е моя работа да го съдя.“ 

Министърът обясни, че сам е решил „така да живее“:

„Шейсет години бях свободен артист. Направих името Вежди от едно сиропиталище, не идвам от някакви станции, от 10-годишен съм останал сирак.“

„Нека си обичаме държавата, това ли е цензурата, колеги? Аз уважавам безкрайно журналистите. Някои от най-добрите ми приятели са журналисти. Аз самият от 45 години съм на екрана и съм в медиите, колеги – аз имам прекрасни приятели. Ако това е цензура – съгласен съм с вас.“

Писмото му било „болка“, без да влага нищо конкретно и не вижда „нищо като цензура“ в него:

„Нито аз съм човекът като министър на културата да имам властта да цензурирам – нали си давате сметка? Така че не е честно.“

А на Георги Ангелов – „с пълното уважение към таланта му“ – министърът лично бил подписал да получи наградата „Христо Г. Данов“:

„Обърнах се към него, защото го обичам, уважавам го, той е един кадърен човек. Тази кавга е неоснователна… Аз съм се борил за свободата на словото. Това е най-важното, което се случи в демокрацията – свободата. Има свобода на словото, колеги!“

„Не съм стандартен министър – не го ли разбрахте? Аз водя вътрешна битка между артиста и министъра. Искам да съм нормален човек. Аз съм изтъкан от плът и кръв, а едновременно и от хигиена и морал на духа, така съм живял. И нищо в живота ми не може да бъде упрекнато – то е толкова прозрачно, колкото ме виждате мен, стар, побеляващ, пак започна след хемодиализата да ми никне черна коса. Колеги, живял съм между качествени журналисти и съм дал безбожно много интервюта…

Аз умрях, колеги, нямам време, искам да обичам.“

Вежди Рашидов с папката с изказвания на Велислав Минеков срещу него.

Вежди Рашидов с папката с изказвания на Велислав Минеков срещу него.

На пресконференцията присъства и директорът на Националната галерия Слава Иванова, която заяви, че освобождаването на Владимир Руменов е просто съвпадение и няма отношение с неговото участие в предаването „Денят започва с култура“ от 30 юни, предизвикало правото на отговор на министъра. Самото предаване Иванова не била гледала. След молба на Рашидов, тя съобщи, че ще търси начин Руменов да бъде върнат на работа, за да не се петни името на Министерството на културата – но все още не било ясно под каква точно форма ще го назначи отново.

За другия освободен служител на Галерията – Мария Василева, Иванова посочи, че е била с временен договор, който просто не е бил подновен, защото не била доволна от работата ѝ.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах