Без претенции да го наричат писател

Емил Конрад ме радва, защото показва, че една световна тенденция работи в България. За мен това е най-важният факт, свързан с него.

Той използва чудесен български език, не че и да му беше лош езикът нямаше да го гледат.

Той не е вулгарен, дори не е циничен, въпреки, че това вероятно щеше да му донесе повече фенове.

Той изкарва пари с въображението си, като се има предвид, че повечето негови връстници не изкарват пари въобще и няма изгледи да започнат да го правят в близките 10 години.

Той издаде книга, като няма никакви претенции да е писател и се наложи да каже, че няма претенции да е писател, за да спрат да му обясняват, че не е писател.

Той беше причината за огромни опашки пред книжарниците, без да е издал порно книга или да е Дан Браун.

Той осъществи мечтата на всеки българин – няма шеф.

Но всичко това няма значение.

Той има видеоблог, този видеоблог му осигури влияние, пари и популярност. Точно така работи тази система и в Америка. И това е чудесно, защото означава, че публиката в България се сближава с публиката в Америка. И преди да ми кажете, че публиката в Америка се състои от дебели и тъпи хора, аз ще ви кажа, че там писателят работи писател, музикантът работи музикант, а блогърът работи като блогър. Не е ли това най-нормалната ситуация за хората на изкуството? И все пак у нас тя не съществува. У нас писателят работи като преводач, музикантът работи да измисля мелодии за видеоигри, а блогърът работи като журналист и пуска в блога си само текстовете, които не са минали ситото на цензурата. И това е добрият случай.

В лошият, писателят нищо не работи, защото държавата нищо не му плащала, музикантът работи популярно лице и твърди, че феновете не го разбират, а блогърът пише неграмотните си текстове по разнообразни теми, чиято обединителна нишка се къса като евтина тоалетна хартия.

Каквото не се случи на блоговете, се случва с видеоблоговете. Блоговете в Америка съществуват от толкова време, че тук сигурно на рождените им дни щяха да идват президенти. По-важното е, че се развиват. Само допреди няколко години 30% от американците се информираха от блогове, а не от традиционни медии и този процент расте. Причината? Ще дам пример. Ако в България има киноблог, там ще откриете текстове за максимум 3 от най-популярните филми и няколко текста за случайни стари филми. В един американски киноблог на ден ще има по няколко нови текста, ревюта за всеки номиниран и пропуснат да бъде номиниран филм за всеки фестивал по света. Имаш всичката информация. Имаш я в концентриран вид. Имаш причина да влизаш всеки ден. Тези блогъри работят блогъри и се издържат така. Тук това успя да се случи само с кулинарни и блогове за пътуване. Кулинарният блог „Вкусно с Йоли“ се трансформира и в тв предаване, но не беше българска телевизията, която направи това. Има и едно семейство, което събира дарения на блога си, които използва да пътува, а в блога публикува снимки и разкази за местата, които посещава. Това е.

А представяте ли си, ако блоговете бяха проработили? Ако трафикът към тях беше толкова голям заради качеството им, че в крайна сметка онлайн медиите би трябвало да променят съдържанието си, за да са конкурентни?

Освен че пряко би повлияло на политическия и културен живот, това на практика би създало други очаквания у читателите. А ако те имат други очаквания и други критерии, жълтите сайтове можеше и да заглъхнат. Сега те поемат храчките ни, но един обикновен читател избира между манипулирана политика и измислено жълто. Толкова.

И ако това не ви убеждава, забравете го, и чуйте последния ми коз.

Емил Конрад има въображение. При 40% безработица сред младите в България той успя да ви накара научите името му, защото комбинира своето въображение с труд. Това е вдъхновяващо! Не говоря за темите или съдържанието, примерът е също толкова важен, защото вдъхновява нечие чуждо въображение. Знам, че принципът „някой ще надгради” не е популярен тук, но аз твърдо вярвам в него. Някъде, в някое забутано местенце в страната със страшно добър интернет (проверете, вярно е), едно дете на безработни родители гледа Емил в интернет, хрумват му идеи и няма да се страхува да ги пробва, защото вижда, че Емил е успял. Не казвам, че всички идеи ще са добри. Но среда се създава. И сега пътят е с една крачка по-кратък.

Стискам ви палци и ви очаквам с нетърпение. Просто гледайте да имате какво да ни кажете.