Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Без свобода на словото няма други свободи

Димитър Бочев представя „Несъгласни думи” - сборник с есета за Бога и света, България и Георги Марков

Свободата, казва Бочев, е себеизява, форма, която трябва да бъде напълнена със съдържание от самите нас. Снимка: Емил Георгиев - Без свобода на словото няма други свободи

Свободата, казва Бочев, е себеизява, форма, която трябва да бъде напълнена със съдържание от самите нас. Снимка: Емил Георгиев

Прякорът на философа е „Конфуций”. И му отива. Фразите му са категорични и самоуверени, макар и винаги поднасяни меко, като от учтив преподавател пред перспективни ученици. Подкупващият начин, по който Димитър Бочев представя възгледите си (без да забравя обезоръжаващото „тези неща важат за мен”), наистина му придават нещо от достолепния образ, с който въображението рисува древния китайски мъдрец. Сега Бочев ни предлага своите есета. Заглавието е „Несъгласни думи”. Дали то случайно не кореспондира с „Невчесани мисли”, заглавието на афоризмите на Станислав Йежи Лец?

nesuglasni dumi

Бочев е един от хората, които стоят зад издигането на статуята на писателя Георги Марков на площад „Журналист” в София. Двамата са работили заедно с автора на „Психология на комунизма” Асен Игнатов в радио „Свободна Европа”. Спомените му включват личности като Петър Увалиев и Атанас Славов, тоест за нас днес това е жив досег колкото с близкото, толкова и с изплъзващо се минало от неумолимо отдалечаващия се вчерашен ден. При това става дума за погледа на човек, който цени историзма в неговата собствена стихия, а не за поредния автор на банални приблизителности.

Мисълта на Бочев е топла, хуманна, но в никакъв случай сантиментална. Стилът на говоренето му е точно този на „есета за Бога и света”. Тук ще намерим теми, за които на български днес пишат малцина (като Тони Николов и Стоян Гяуров), например свободата. Тя, казва Бочев, е себеизява, форма, която трябва да бъде напълнена със съдържание от самите нас – като съсъд (такава е думата, употребена от него, старинна, „висока” дума, която в други уста би била моментално омърсена), който може да остане празен или пък да се превърне в хранилище на нещо ценно. За самия автор това е писането – както той самият свидетелства, то е начинът му на живот.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Сборниците с есета напоследък се превръщат в най-добрата част от по-трайната ни публицистика. Излязоха тези на Марков, Николов и Гяуров, а сега ще имаме възможността да прочетем и есетата на Бочев. Това е може би част от неслучилия се канон на българската литература – защото това определено е литература, макар и нелишена от историческа рефлективност. Тези текстове са далеч от конюнктурите, от тревогите около награди или „признание”. В някакъв смисъл това са египетски надписи, свидетелстващи за мислите, породени в дадено време, но оставащи и след него, в други времена. Поне такава изглежда амбицията на автора, ако тук можем да говорим за амбиция. Във всеки случай не са злободневни. Може би един ден историята на България (или поне историята на идеите в България) ще се пише именно по следите, оставени с такива есета.

„Несъгласни думи” на Димитър Бочев е издание на „Хермес”. Книгата ще бъде представена на 23 юни от 18, 30 ч. в литературен клуб „Перото”.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах